В тези стихове очевидно личи любовта на ап. Павел към неговите сънародници. Колко ли трудно му е да се примири, че хора от собствената му плът и кръв се борят срещу него и срещу истината на евангелието. Но въпреки всичко продължава да вярва, че много от тях ще признаят Исус за Месия.
28. Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите. |
29. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. |
30. Защото както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост, |
31. също така и те сега не се покоряват. |
32. Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост. |
33. О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! |
34. Защото: “Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?”, |
35. или: “Кой от по-напред Му е дал нещо, за да му се отплати?” |
36. Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до векове. Амин. |
Как Павел доказва, че Божията любов не е само към евреите, а към цялото човечество? Как обрисува удивителната и тайнствена сила на Божията благодат?
Чрез съпоставка между евреи и езичници апостолът изяснява недвусмислено един въпрос – Божията милост, любов и благодат се изливат върху грешниците. Още преди основаването на света Божият план е да спаси човека, използвайки като Свои инструменти други човешки същества – дори цели народи – да изпълнят Божественото Му намерение.
Прочетете задълбочено и с молитва стих 31. До какъв важен извод относно своето свидетелстване стигнахте – не само пред евреите, но и пред всички, с които общувате?
Без съмнение, ако през вековете християнската църква се бе отнасяла по-добре с евреите, много от тях можеха да дойдат при нейния Месия. Големият упадък през първите столетия след Христос, както и стремителното навлизане на езичеството в християнската религия, включително заместването на съботата с неделя, не е улеснило нито един евреин, почувствал евентуално някакво влечение към Исус.
Следователно колко важно е всички християни да осъзнаем, че милостта, проявена към нас в лицето на Исус, трябва да се проявява и от нас към другите! Ако не го правим, не сме никакви християни (вижте Матей 18:23–36).
23. Притча за безмилостния слуга Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. |
24. И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. |
25. И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен. |
26. Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко. |
27. И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема. |
28. Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. |
29. Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя. |
30. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница - да лежи, докато изплати дълга. |
31. А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. |
32. Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. |
33. Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб? |
34. И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг. |
35. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си. |