Първата ангелска вест в Откровение 14 глава, която известява времето на Божия съд и кани всеки да Му се поклони, беше определена да отдели изповядващия се за Божи народ от гибелните влияния на света и да го пробуди да види истинското си състояние на изравняване със света и отклонение от Бога. С нея Бог бе изпратил на църквата предупреждение, което, в случай че бъдеше прието, щеше да поправи злините, отдалечаващи я от Бога. Ако Божиите чеда бяха приели вестта от Небето, бяха смирили сърцата си пред Господа и искрено се стараеха да се приготвят, за да устоят в присъствието Му, Духът и мощта на Бога биха се проявили между тях. Църквата отново би постигнала щастливото състояние на единство, вяра и любов, както в апостолско време, когато вярващите бяха “едно сърце и душа” и “с дързост говореха Божието слово”, когато “Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деяния 4:32, )(Деяния 2:47).

Думата „Вавилон” произлиза от ”Babel”, което значи „объркване”, и се използва в Библията по отношение на фалшива, създадена от човек религиозна система. В Битие 11 глава е записано как една голяма част от хората в тогавашния свят не повярвали на Божието обещание, че повече няма да унищожи земята с наводнение и как те отхвърлят Божията заръка да се разпръснат по земята; как избират да прославят себе си вместо Бога. “И казаха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя” (Битие 11:4). Тези непокорни строители избраха да живеят заедно в един голям град, в който според тях една постройка щеше да им осигури безопасност при следващи Божии присъди поради тяхното неподчинение. Строителите на „Вавилон” заместиха послушанието към Бога с техните дела. В своето непокорство те опитваха да се спасят чрез „кула, чийто връх да стига до небето”. Библията свидетелства, че в края на нашия свят „Вавилон”, една фалшива религия, ще опита да измами множествата, като им внуши, че те също могат да бъдат спасени, без да се подчиняват на Бога. Бог свидетелства, че във времето преди второто идване на Христос много от Неговите искрени последователи все още ще бъдат свързани с тази фалшива религиозна система. Ето защо в последното предупреждение, записано в (Откровение 18:54), Бог с обич ги призовава: „Излезте от нея, люде Мои”

В Откровение 14 глава първият ангел е последван от втори, който обявява: “Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване!” (Откровение14:8). Наименованието “Вавилон” (англ. „Babylon”) е получено от думата “вавел” (“babel”), която означава смешение. С него в Свещеното писание се означават различните форми на фалшива или отстъпила религия. В Откровение 17 глава Вавилон е представен като жена. В Библията образът на жена символизира църквата - добродетелната жена символизира чиста църква, а падналата жена отстъпила църква.
Вавилон, жената от Откровение 17 глава, е описана като “облечена в багреница и червено, украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудстване. И на челото и имаше написано това име: “Тайна, великий Вавилон, майка на блудниците. . .” Пророкът казва по-нататък: “И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици” (Откровение 17:4-6). По-нататък Вавилон се обявява за големия град, който царува над земните царе (Откровение 17:18). Силата, владяла толкова столетия неограничено над християнските монарси, е Рим. Цветовете - пурпурно и виолетово, златото, скъпоценните камъни и бисерите описват живо великолепието и голяма част от царския блясък на гордия римски престол. За никоя друга сила, освен за църквата, преследвала по такъв жесток начин Христовите последователи, не би могло да се заяви с по-голямо основание: тя се беше “опила от кръвта на светиите”. Вавилон е обвинен също така и в греха на противозаконен съюз със “земните царе”. Именно като се отклони от Господ и се свърза с езичниците, еврейската църква стана блудница. И Рим, който се поквари по същия начин, като търсеше подкрепата на земните власти, получи същата присъда.
Вавилон е наречен “Майка (”майка” )на блудниците”. А „дъщерите” ( ”дъщерите”) са символите на църкви, които поддържат нейните учения и предания и следват нейния пример, отказвайки се от истината и Божието одобрение, за да сключат незаконен съюз със света. Вестта от Откровение 14 глава за падането ( ”падането”) на Вавилон се отнася за религиозни общества, които някога са били чисти, но после са се покварили. Тъй като тя следва предупреждението за съда, трябва да бъде проповядвана в последните дни. Следователно не може да се отнася единствено за римската църква, тъй като тя от много столетия е отпаднала. По-нататък в 18 глава на Откровение Божият народ е призован да излезе от Вавилон. Съгласно този текст би трябвало още много хора от Божия народ да са във Вавилон. И в кои религиозни общества може да се намери сега по-голямата част от Христовите последователи? Без съмнение в различните църкви, изповядващи протестантската вяра. Когато се появиха, те застанаха достойно пред Бога и Неговата истина и Божиите благословения бяха с тях. Тези общества обаче паднаха поради същите слабости, оказали се проклятие и гибел за Израил - желанието да подражават на обичаите на безбожните и да търсят приятелството им.
Вестта на втория ангел обаче не бе изпълнена изцяло през 1844 година. Тогава църквите, поради отказа си да приемат светлината на адвентната вест, претърпяха голямо нравствено падение, което все още не беше пълно. Тъй като продължаваха да отхвърлят конкретните истини за това време, те падаха все по-ниско и по-ниско. Но все още не може да се каже: “Падна Вавилон”, “защото напои всички (”всички”) народи от виното на своето разпалено блудстване”. Той още не е довел всички народи („всички народи” ) до това състояние.
Библията заявява, че преди пришествието на Господа Сатана ще действа с “Всякаква („всякаква”) сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата” и ония, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”, ще изпаднат в големи заблуждения, “за да повярват лъжа” (2 Солунци 2:9-11). Пълното падане на Вавилон няма да настане, докато това състояние и съединението на църквата със света не навлезе в цялото християнство. Промяната се развива бързо и съвършеното изпълнение на (Откровение 14:8) е все още в бъдещето.
Въпреки духовната тъмнина и отделяне от Бога по-голямата част от истинските Христови последователи все още принадлежат на църквите, съставляващи Вавилон. Измежду тях има много, не чули още особените истини за това време. Не малко хора са недоволни от сегашното си състояние и копнеят за по-ясна светлина. Те напразно се опитват да намерят Христовия образ в църквите, с които са свързани. Понеже тези общества все повече и повече се отдалечават от истината и все по-тясно се свързват със света, разликата между двете класи ще се увеличава и най-после ще доведе до разделение. Ще дойде време, когато обичащите Бога над всичко няма да могат да останат свързани с такива, които са „повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (2 Тимотей 3:4-5).
В Откровение 18 гл. се посочва времето, когато в резултат на отхвърлянето на тройното предупреждение от (Откровение 14:6-12) църквата ще е стигнала напълно до състоянието, предсказано от втория ангел, и Божият народ, намиращ се все още във Вавилон, ще бъде призован да се отдели. Тази ще бъде последната вест, дадена на света, и тя ще извърши своето дело. Когато онези, които “не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата” (2 Солунци 2:12) бъдат оставени да приемат голямата заблуда и да повярват на лъжата, тогава светлината на истината ще огрее всички, чиито сърца са отворени да я приемат. И всички чеда на Господа, намиращи се още във Вавилон, ще последват призива: “Излезте от нея, люде Мои...” (Откровение 18:4).

Библията ни дава Божите препоръки така, както подробната карта ясно показва изходния път директно към небето.