Кое е по-важно, да се ожениш или да останеш женен? Правил съм си шега, като съм задавал този въпрос пред различни видове публика из цялата страна и съм ги карал да вдигнат ръка, за да покажат какъв е техният отговор. Но след няколко минути дискусия обикновено се вдигат най-много ръце, когато попитам: "Колко от вас мислят, че въпросът е глупав?"
Очевидно е, че няма смисъл да се жениш, ако не възнамеряваш да останеш женен. От друга страна, не можеш да останеш женен, ако първо не си се оженил.
Но колко често в християнския живот си спомняме за този принцип? Няма съмнение, че отиването при Исус е изключително важно. Това обаче е само началото. За да останем християни, трябва да продължаваме да отиваме при Него. Оставането с Исус е толкова важно, колкото и първоначалното отиване при Него.
"Колкото и цялостно да е било нашето посвещение при преобразяването, няма да има никаква полза, ако не го подновяваме всеки ден" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 6 януари 1885 г.). "Следването на Исус изисква сърдечно преобразяване в началото и всекидневно повтаряне на това преобразяване". Исус каза: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва" (Лука 9:23).
Християнството е нещо повече от еднократно решение; то е начин на живот. Макар че тази истина изглежда съвсем елементарна, мнозина са я пропуснали и са открили за свое голямо изумление, че е много трудна работа да се служи на Бога.
Знаем колко важно за брака е всекидневното посвещение. Знаем, че принципът важи и за ежедневната ни работа. Няма значение колко блестящо сте се представили на конкурс или колко усърдно работите през първия ден от постъпването на нова служба, ако спрете на този етап, скоро ще се наредите пред гишето за безработни. Може да започнете програма за физически упражнения и първия път да останете без дъх, но ако не я практикувате ден след ден, няма да има никакви резултати. Раждането на бебе е трудна работа, но то е само начало на задълженията ви като родител. Много повече е необходимо, за да се получи образование, отколкото да се явите в първия ден за регистрация.
Ако е толкова очевидно, че в земните дела едно решение е недостатъчно, тогава в колко по-голяма степен трябва да признаем важността от всекидневно посвещение, когато става въпрос за вечността.
Понякога говоря за начина, по който да останем с Христос, и за важността от всекидневното общуване с Него. Почти винаги някой идва след богослужението и казва: "Опитах това, но нищо не излиза."
"Колко време го опитва?"
"Три дни."
Не трябва ли да имаме желание да отделяме на Бога поне толкова време, колкото отделяме за светските неща? Може да има някаква работа, която не сте в състояние да вършите, или някаква ситуация в брака ви, с която да не можете да се справите. Възможно е да има някаква университетска специалност, за чието изучаване нямате способности. Но когато става въпрос за християнски живот, единственото необходимо нещо е да отидете при Исус и след това всеки ден да отивате при Него. Ако не престанете да се приближавате до Него, Бог поема отговорността да се погрижи за всички останало в живота ви. "Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ" ("Животът на Исус").
