Алън не възнамерявал да се успи. Нагласил будилника на 6.30 както обикновено, но предишната нощ бил останал до късно и когато будилникът зазвънял, успял само да натисне бутона. Заспал отново. Събудил се в 7.55, а първият час започвал само след пет минути. Трябвало да тича от общежитието през университетския комплекс.
Не ме разбирайте погрешно. Алън знаел колко важно е да се облече сутринта, да се обръсне, да си измие зъбите и да си среше косата. Но просто нямал време. Учителят нямало да извини отсъствието или закъснението. Освен това предстояло контролно. С истинско отвращение Алън скочил от леглото, грабнал книгите си и побягнал. Успял да си седне на мястото секунда преди влизането на учителя.
Срещали ли сте Алън? Прекарал съм по-голяма част от живота си в класни стаи - първите 20 години като ученик и студент плюс още 16 години като преподавател на хонорар. Видял съм хиляди студенти, но никога не се е случвало някой да дойде в клас по пижама! Колкото и да са заети, колкото и късно да са станали сутринта, колкото и маловажен да е урокът, всички те успяват така да програмират времето си, че да дойдат напълно облечени!
Не само ученици и студенти, но и възрастни хора постоянно твърдят, че не могат да имат посветен живот с Бога поради липса са време.
Отново чух същото на медицински симпозиум само няколко месеца преди да напиша този ръкопис. Съпругата на един лекар попита съвсем искрено: "А какво да правим, ако нямаме време?"
Всеки ден намираме време да се облечем и да си пооправим външния вид. Намираме време да се храним. Не успяваме обаче да намерим време да облечем одеждата на Христовата правда и да се нахраним с Хляба на живота. Какъв е проблемът? Липса на време? Не. Всички ние разполагаме с 24 часа на денонощие. Не ни липсва време, а мотивация.
Ако кажем, че нямаме време за нещо, всъщност казваме, че не го смятаме за важно. Истина е, че имате време за това, което смятате за най-важно. Липсата на време не е извинение за каквото и да било дори в този свят. Имате време за нещата, които цените най-много, и нямате време за маловажните проблеми. Толкова е просто.
Исус каза същото на Марта, когато й бе на гости във Витания. Тя нямаше време да седне до нозете Му и мислеше, че Мария също няма време! Какъв ти разговор с Божия Син - важното е да се приготви обяд! Исус трябваше да й напомни кое е важно и кое не е. "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея" (Лука 10:41, 42).
Мислите ли, че църковното членство или доброто поведение ще ви осигурят спасение? Мислите ли, че спасението може да се постигне с работа за Господа, дори когато забравяте Този, за Когото работите? Или вярвате в изказването от Йоан 17:3, че "това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил"?
Казано ни е, че "постигането на вечността зависи от това, как използваме времето си в този живот" ("Свидетелства"). И въпреки всичко колко пъти сте показвали с делата си, че нямате време за Бога?
Днес сте поканени до общувате с Исус - нещо, което стои над всичко друго и за което всеки един от нас би трябвало да има време. Ако нямате време за Него, нямате време да живеете!
