Вероятно сте чули историята за добрата стара дама от църквата, която никога не била казала една лоша дума за когото и да било. Веднъж ядосан църковен член възкликнал: Предполагам, че ще можеш да кажеш добра дума дори за дявола."

Отговорът й бил: "Е, не можем да не се възхищаваме от неговата упоритост!"

Мога само да добавя, че дяволът знае много добре как да изкушава хората! Това е основната му цел и той е станал майстор в занаята си. Знае по какъв начин работят умовете ни и как може по най-добрия начин да мами и да внушава. Разбира се, ние знаем, че без Божия Дух нямаме никакъв шанс.

Но когато се уповаваме на Божията сила, дяволът е този, който няма шанс, и той знае това. "Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава" (1Йоаново 3:6). Същата мисъл е доразвита във "Великата борба": "Сатана добре осъзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа е по-силна от множествата на мрака и че ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста от силната им крепост."

Ако Сатана знае, че и най-слабият човек, пребъдващ в Христос, не е по силите му, това означава, че за нас е изключително важно да разберем какво означава да пребъдваме в Христос.

Нека първо се спрем на думата пребъдвам. Какво означава да пребъдваме? Ако проучите текстовете, в които тази дума се среща в Писанието, ще откриете, че означава "да остана". И така, Сатана добре знае, че и най-слабата душа, която остане в зависимост от Христос, е непревземаема за пълчищата на мрака.

Но тук се изправяме пред един проблем. Вече отбелязахме, че за растежа е необходимо време и че себепредаването може да бъде на приливи и отливи, докато всеки ден се учим как да опознаваме Бога и да Му се доверяваме. Понякога гледаме към Него и получаваме сила, с която постигаме победа. Но има случаи, когато отклоняваме погледа си и се опитваме да разчитаме са себе си и на собствените сили, след което падаме и съгрешаваме.

Следователно важно е да правим разлика между двата вида пребъдване, разкрити в Писанието. По този въпрос ще говорим повече в следващите няколко тезиса, но казано накратко, има ежедневно пребъдващо общуване с Христос, както и пребъдване, осъществявано миг след миг.

Понякога си мислим, че ако пребъдваме, т.е оставаме във връзка с Него ден след ден, ще имаме непрестанна победа. Възможно е обаче да продължим да стоим с Христос ден след ден чрез ежедневно общуване и все пак да не останем в състояние на упование в Неговата сила във всеки момент от живота си. Докато стоим уповаващи се на Божията сила, а не на нашата, Сатана бива побеждаван. Но всеки пък, когато разчитаме на собствената си сила за устояване на изкушенията, биваме разгромени.

Бог няма период на изчакване и забавяне по отношение на победата, която желание да подари. Още от първия ден, когато отидете при Него, е възможно да преживеете цялостна победа, да получите цялата сила за победа над греха, всичкото послушание, което Той предлага - докато продължите да се уповавате на Неговата сила.

Но всеки път, когато отклоните погледа си от Христос и се опитате да разчитате на жалката си сила, със сигурност ще паднете и ще съгрешите. Ще се случи дори да сте имали ежедневно общуване с Бога в продължение на 119 години и 6 месеца! Така стана с Мойсей. Бе познавал Бога, бе разговарял с Него като с приятел, бе извел израилтяните от Египет и почти бе стигнал до границата на Обетованата земя. Но един ден се поддаде на сатанинските опити за отклоняване на вниманието от Христос и се опита да се справи със ситуацията чрез собствената си сила. Разгневи се, прие за себе си славата, която принадлежеше единствено на Бога, и удари скалата, вместо да й говори.

Ако дойде време да ударите скалата, под каквото и да форма в живота си, можете да знаете едно нещо със сигурност - точно в този момент сте спрели да се уповавате на Божията сила и сте започнали да разчитате на себе си. Но колкото и да сте слаби, дори да сте "най-крехката душа", ако се научите да пребъдвате в Христос миг след миг, Сатана няма да има сила над вас.