Представете си, че сте на елеватор и се качвате към върха на Световния търговски център. Докато елеваторът върви нагоре, вие се навеждате да си завържете връзката на обувката, подхлъзвате се и падате. Падате надолу, макар че се движите нагоре!
Това е може би съвсем повърхностна илюстрация за двата вида пребъдване. Можем всеки ден да отиваме при Бога и да пребъдваме. Ако пребъдваме в Него всеки ден чрез ежедневно общуване с Него, посоката ни е нагоре. Избираме дали всеки ден да пребъдваме в Него, така както избираме дали да прекараме един час в размишление върху живота на Христос и в молитвена връзка. Докато отиваме при Него в пребъдващо ежедневно общуване, поканвайки Го да контролира живота ни, ние вървим нагоре.
Но много християни с болка осъзнават, че дори да са избрали пребъдващото ежедневно общуване с Христос, понякога могат да отклонят погледа си от Него и да го насочат навътре в себе си. В такива мигове те падат и съгрешават. Така стигнахме до втория вид пребъдване - пребъдващо ежесекундно упование. Дори когато пребъдващото ежедневно общуване е непокътнато, възможно е пребъдващото ежесекундно упование да бъде на приливи и отливи.
За начало нека поставим аксиомата, че пребъдващото ежедневно общуване определя посоката на живот и участта ни. В "Пътят към Христос" се казва: "Характерът на един човек се разкрива не чрез случайни добри или лоши постъпки, но чрез общата насока на ежедневните думи и действия."
Но ежесекундното пребъдващо упование определя победата или поражението в християнския живот. Винаги когато гледаме към Исус и разчитаме на Неговата сила, ще преживяваме победа. Винаги когато гледаме към себе си и разчитаме на собствената си сила, ще претърпяваме поражение. В зависимост от това, дали сме силни или слаби, поражението може да бъде само външно или и външно, и вътрешно. Ако сме силни, може да се държим добре, но да падаме и да съгрешаваме вътрешно. Ако сме слаби, поражението ще бъде не само вътрешно, но и външно. Ако разчитаме на себе си, а не на Исусовата сила, нямаме друг избор освен да падаме и да съгрешаваме.
Този, който има пребъдващо ежедневно общуване с Христос върви нагоре въпреки временните неуспехи.
Този, който няма пребъдващо ежедневно общуване с Христос върви надолу.
Той може да има временни импулси да се стреми към Бога, но общата насока на живота му е надолу.
Ако човек има пребъдващо ежедневно общуване с Христос, тогава Спасителят контролира общата насока в живота му. Ако няма ежедневно общуване, дяволът упражнява контрол върху насоката.
Хората често питат: "Тогава кой ни контролира, когато вървим надолу, макар че общата посока е нагоре?"
Отговорът е, че дяволът ни контролира ежесекундно всеки път, когато отклоним погледа си от Христос и престанем да се уповаваме на Неговата сила. Разбира се, дяволът ни контролира всеки път, когато съгрешим. Възможно е в даден момент да получи надмощие в живота ни, макар че Бог продължава да контролира общата насока.
Божията цел за нас е да ни води колкото се може по-бързо към състоянието, при което ще Го познаваме и ще Му се уповаваме дотолкова, че никога да не се отклоняваме от Него дори за миг.