Позволете ми да ви представя най-странната група, която някога е съществувала. Тя неизбежно трябваше да се разпадне. Само вижте кои са съмишленици! Петър, силен и буен рибар. Матей - държавен чиновник, данъчен инспектор, служител на римските окупатори, мъж, когото заклеймяват като национален предател. Искам да ви представя Симон Зилот, борец против римското потисничество, и Юда Искариотски, чието име произлиза от думата “сикер” - къс меч, който юдейската съпротива използва срещу окупаторите. С други думи, той е терорист. Предател, сподвижник от юдейската съпротива и един терорист - експлозивна смес от хора, които не биха преживели и един ден заедно без удивителното ръководство на Водача, Който ги обединява.
Повече от всякога днес имаме нужда от ярки личности, които да ни карат да мечтаем, защото кошмарите се умножават и превземат мечтите. Имаме нужда от модели, с които да се идентифицираме. Да растем в облагородяващото им присъствие, а техните идеали да ни вдъхновяват. Нуждаем се от хора, които да ни търсят там, където сме, макар че понякога трябва да слизат много ниско, за да ни намерят. Те ни помагат да се опознаем и са способни да открият непознатите богатства, скрити в нас. Трябва да признаем, че познаваме твърде малка част от своите силни страни. Не сте ли забелязали, че има хора, които ни правят по-добри, когато са в нашето обкръжение. Ние имаме нужда да бъдем обичани такива, каквито сме. Имаме нужда от поглед, който не фиксира слабостта ни; от някой, който вярва в нас и вижда това, което бихме могли да станем. Всеки търси тази идеална личност, която ще ни помогне да живеем истинския живот.
Лично аз я намерих в лицето на Исус Христос. Сигурно си мислите: Две хиляди години ни пълнят главите с този Исус. Казват, че е Бог. Как тогава да се сравняваме с Него? Представят Го като идеалния човек. Той е перфекционист. И възниква въпросът: Исус Бог ли е или човек? И двете! Той е и Бог, и Човек. Казвайки това, осъзнавам дълбочината на тази тайна и отговорността на подобно твърдение. Признавам, че ми е трудно да обединя две различни концепции за една реалност. Бог е едновременно твърде високо и твърде ниско. Исус е дошъл, за да разкрие Божеството на човека. Но освен това Той реставрира и Божествения идеал за човека. Впрочем, Пилат - римският управител, който осъди Исус - представяйки Го на тълпата, едва ли осъзна истината, която изрече: ”Ето Човека!”. И днес, скъпи приятели, искам да говоря за човека Исус - Този, с Когото мога да се идентифицирам; Този, Който ми позволява, общувайки с Него да израствам, да ставам все повече и повече това, което мога да бъда с Божията помощ. Той е мост към живота. Понякога си мисля, че самият живот често наподобява пъзел. Кутията се обръща, всичко се обърква и е толкова трудно да възстановим картината. Погледът към Исус ми позволява да възстановя собствения си образ. Намирам в Него своята значимост. Наполеон, мислейки върху хода на историята, пише в края на живота си за Христос: “Той единствен успя да извиси човешкото сърце към невидимото, да пренебрегне или да жертва временното и така да свърже небето със земята.”
Кой е Исус?
Обичам Този Исус, Който е извън всяка партия и идеология. Опитваха се да Го затворят в една философия, да направят от Него пророк, моралист, социалист, революционер, феминист и какво ли още не. Но най-много ме впечатлява, че Той остана независим. Исус е на страната на всички, без да е от ничия партия. Ето, евреин с евреите - Той уважава закона, но все пак ще каже тежки думи на религиозните водачи. Беден между бедните, Той се бунтува срещу гражданските и религиозни власти, но никого не призовава към насилие. Напротив! Исус беше покорен син, но все пак се бореше и държеше на личната Си свобода. Беше гражданин на света, който имаше думи за всички – юдеи и езичници. Той е символ на свободния човек, който иска да сподели своята свобода. Той е свободен и желае всички да бъдат свободни. Той смело може да каже, това което мисли. Веднъж попита Своите ученици: “Според както казват хората, кой съм Аз?” А те бързаха да кажат какво се говори за Него. Не е трудно да кажем какво мислят другите, да се скрием зад чуждо мнение. Исус Го знаеше. Това е най-лесното. „А вие какво казвате: Кой съм Аз?”
При един репортаж по улиците на модерен град се чуха интересни мнения по този въпрос:
„Христос е имал сила в Своя Поглед;
Исус е голямата Божия ръка;
Той е един човек, който е белязал историята;
Изключително умен човек;
Един свободомислещ;
Надарен е да говори на хората;
Той е бил знаменит лечител;
Човек с много идеи и вероятно с някаква мисия.
Един екстремист, който е следвал да край своите убеждения.”
А един човек уточни: „Не съм Го виждал”.
Това е факт, Исус не оставя никого безразличен, Неговите думи и дела учудват, привличат, замайват. Когато Христос говори, всички внимават. Неговите призиви и жестове бързо събуждат ентусиазъм или омраза. Върви и хората Го следват. Спира и всички сядат да Го слушат. Прекосява езерото и тълпата бърза да Го посрещне на другия бряг. Едно голямо множество е по петите Му, където и да отиде. А Исус продължава Своя път към една среща с другия, който и да е той. В Него има постоянна жажда за общуване и ненатрапчив, но дълбок и искрен интерес към хората.
Необходимо е да подчертаем, че Исус не може да бъде вместен в някаква рамка. Той е извън нормата. Независимо дали сме убедени християни или не, този феномен заслужава внимание. Исус беше и остава един магнит, привличащ към Себе Си жени, деца, богати, бедни, религиозния елит на Своето време, измамници, проститутки, хора, изключени от обществото, авантюристи и благоразумни. Всички търсеха присъствието Му и Го придружаваха в една част от пътя Му. Но, не!, Исус не е сладкото бебе, за което си спомняме на Коледа. Не е и анемичната личност, блудкава и сурова, афиширана в някои филми, която за съжаление наподобява образа на някои модерни християни.
Спомням си един епизод от някакъв филм. Двама музиканти свирят на публично място, за да съберат малко пари. Музиката им е твърде ритмична и те се поклащат от удоволствие. Покрай тях минава един човек със замръзнала стойка и лице от мрамор. „Кой е този?” - пита един от музикантите. „О, този е особен тип християнин” - отговаря другият. И добавя тихо, за да не обиди минаващия: “Това са дълбоко замразени християни. Дори на дърво да ги окачиш, те няма да се клатят”. Не, Исус не беше дълбоко замразен. Той казваше на народа: “Дойдох и ям, и пия, а вие казвате, че съм лакомник и винопиец”. Разбира се, Исус не беше нито чревоугодник, нито пияница. Но това злонамерено обвинение показва, че Той ценеше радостите на живота.
В друг случай дойдоха при Исус, за да упрекнат учениците, че живеят твърде безгрижно. „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици нехаят?” Исус отговори с въпрос: “Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях Младоженеца?”
Ентусиазмът на Исус
Исус беше ентусиаст. А няма нищо по-заразително от ентусиазма. Той разказа историята за грижовен пастир, който е загубил една от овцете си. Когато разбира какво се е случило, тръгва дълбоко разтревожен да я търси. А щом я намира, с радост я качва на раменете си и кани всички приятели и съседи, за да празнуват. Невъзможно е тази радост да не бъде споделена. Съпреживяна, тя расте. И колкото повече се споделя, толкова повече расте. Това беше философията на Исус. Вярно е, че ние често сме много дискретни, покривайки с воал избликналите чувства. А Той знаеше да се радва, да се смее и плаче пред хората. Ентусиазмът му беше толкова заразителен, че бе достатъчно да каже на някого: “Следвай Ме!”, за да остави повикания всичко и да тръгне след Него. На Закхей, непочтеният бирник, който се беше качил на крайпътното дърво, за да види Учителя, (изглежда бе твърде нисък), Исус извика: “Побързай да слезеш, защото трябва да остана при тебе”. Това е Исус! Няма време за губене, не трябва да се изпуска момента и ето, нашият Закхей се хвърли в краката на Исус и се ангажира публично да върне парите на всички, които е ограбил. Дори обеща да заплати причинените вреди. Само една дума на Исус възпламени неговата щедрост. Закхей чувстваше ентусиазъм.
Веднъж Исус каза: “Никой, който гледа назад, не може да влезе в Божието царство”. Това бе девизът, който Го тласкаше напред. Той не гледаше назад. Живееше с жар в настоящето. Не отлагаше за по-късно това, което трябваше да се направи сега. Имаше тази способност да се възползва от случая, за да подбуди, да подтикне и разтърси този, който не споделяше Неговия плам.
В друг случай даде странен съвет: “Остави мъртвите да погребват своите мъртви”. Той отправи тези думи към един от учениците, който очакваше смъртта на баща си, за да може свободно да последва Учителя. Защо да отлагаме решението си за утре? Животът е толкова кратък, за да бъдем небрежни към това, което може да му даде смисъл. Животът всъщност е като поговорката: “Късметът има коса отпред, но отзад е плешив. Може да го хванеш, когато приближава, но когато отминава, е невъзможно да го върнеш.” Да, ентусиастът е винаги в движение. Исус беше в непрекъснато действие. Евангелието докладва, че Той поучаваше, вървейки по пътя, и се местеше от място на място, приканвайки ни постоянно да надминаваме себе си. Знаете ли, че на гръцки думата ентусиазъм означава божествено движение. Как ние християните сме ограбили вестта на евангелието от нейния динамизъм и радост, правейки я тъжна и сериозна, затворена в традиции и клишета? Исус беше пътник между нас. Но и ние сме пътници в този свят, които вървят към друга реалност, за която Той ни отвори пътя.
Дори примерите, които използваше в Своите поучения, са белязани с хиперболизация, типична за ентусиазма. Ето какво каза в Евангелието на Матей: “Ако имате вяра колкото синапово семе и заповядате на планината да се хвърли в морето, това ще стане.” Той увери плахите и маловерни ученици: “Нищо няма да е невъзможно за вас”. На един баща, който дойде да Го моли за своя умиращ син с думите:“Ако можеш, направи нещо”, Исус заяви: “Ако можеш да повярваш. Всичко е възможно за този, който вярва”. На друго място, използвайки синаповото семе за илюстрация, твърди, че макар и толкова малко, то ще се развие и ще се превърне в голямо дърво, където небесните птици ще намерят подслон. Много образно, но извинете, напълно нереално. Синаповото семе никога не става дърво! Исус искаше да предаде истината, че Божието царство е много по-велико и от най-смелото въображение. То надминава способността на разума да го възприеме. Но все пак! Пред множеството Той описа Божието царство и като мая, която една жена слага в 40 кг брашно, за да втаса. Явно преувеличение! Очевидно, хиперболизацията и мащабността са присъщи на ентусиастите, на препълнените сърца и умове. Посредствеността си премерва думите. Крайностите я плашат. Но погледнете наоколо, вижте красотата на творението: семена, звезди, цветя и галактики. Какво е това? - разточителност или изобилие. Тома Аквински го нарича Божието великолепие. Евангелието на Исус няма нищо общо със спокойната мъдрост. Това е един зов, който пробужда и привежда в действие. Спомнете си за богатия младеж, когото Исус разтърси из основи: “Иди и продай имота си, раздай го на бедните и Ме следвай.” Решителен апел за един друг начин на живот и мислене. Но за повечето, това е прекалено. Младият човек се обърна и си отиде. Не случайно Божието царство, за което мечтае Исус, е пълно с деца. “Ако не станете като децата” – предупреждава Той, – „никак няма да влезете там.” Това царство не е един рай за успелите и заслужилите. Не! Това е място за нови създания - деца. Те са динамични, играят и се смеят. Движението и развитието е част от тяхната природа.
Ето още една история, разказана от Исус. Непокорен син напуска своя баща. Той е свободен и бащата уважава това. Когато след много страдания, синът се връща, баща му го посреща с изключителен ентусиазъм: “Донесете най-хубавата дреха, сложете пръстен на ръката му, сгответе угоеното теле, защото намерих сина си, който бе изгубен”. Такъв е Исус! Готов винаги да прости, да даде възможност за ново начало, да празнува с един радостен оптимизъм. На жителите на Галилея, експлоатирани и страдащи, Той каза: “Вие сте блажени”. Исус си позволи да им говори за щастие, дори в тяхното нерадостно битие, а тълпата Го слушаше с отворени уста. Те не бяха свикнали да им говорят за щастие и затова се налагаше Исус често да им повтаря: “Блажени сте.” А за тези, които мислят, че оптимистът е един щастлив глупак, Шестор Тон е казал: “Да, ако това е така, то песимистът е един нещастен глупак”.
Досега се опитахме, скъпи приятели, да представим някои страни от темперамента на Исус. Много ми допада тази експлозия от свобода, искреност, оптимизъм, ентусиазъм и динамика. Неговият дух се отразява във всичко, което прави. Той оставя отпечатък върху всеки, с когото навлиза в съприкосновение.
Любов към всички хора
Това, което ме поразява в Исус е безусловната Му любов към всички хора, без разлика на култура, социално положение или религия. Забелязахте, че сред учениците имаше и богати, и бедни, от еврейската съпротива и терористи. Необходима беше толерантност, любов, авторитет, за да може такава експлозивна смес да живее в мир. И нещо важно, Исус даде достойнство на тези, на които времето и културата го бе отнела. Например на жените. На тях се гледаше като на полухора. Една еврейска молитва гласи: “Благодаря Ти, Господи, че не си ме създал жена”. Извинете, дами. А Сократ безочливо заявява, че жената е едно глупаво и тъпо същество. Някои юдеи са се страхували да не се осквернят при вида на жена, затова ходели с поглед, неотлъчно забит в земята. Наричали ги “ки цай”, което на еврейски означава „да не си счупиш главата”, защото имало риск да се блъснат в стената или в храма, когато покрай тях минава жена. Въпреки този битов контекст, много жени следваха Исус. Между тях бяха Мария Магдалена, Саломия, Мария - жената на Клеопа, Сузана и други. Те, впрочем, са единствените, които Го следваха по пътя към Голгота. Но са и първите, на които възкръсналият Христос се яви, и първи повярваха в чудото на възкресението.
Да, Исус премахна всички граници. Той обича даже тези, които Го отхвърлят. Спомнете си богатия младеж, който обърна гръб на поканата на Исус. Но евангелското повествование докладва, че Господ го погледна и обикна. Безусловна любов, уважение и свобода - това е Исус! Той никога не осъждаше. Вижте тази жена, която бе блудница, хваната на местопрестъплението. Хвърлиха я в краката Му. А Той желаеше да й даде отново достойнство и живот, но как да го направи, без да накърни достойнството на нейните обвинители? Защото Исус знаеше, че този, който си позволява да съди, е много уязвим. Направи го без много думи. Наведе се към земята и започна да пише върху пясъка. Какво записа там? Традицията казва, че написа греховете на обвинителите. Но най-важното е, че Исус стана толкова малък, сниши се до земята, от която сме направени, и пред жестоките сърца на тези съдии, заяви спокойно: “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея”. Ако има такъв човек, нека пръв да я убие! И отново се наведе, за да пише в прахта. Той остави всички да действат свободно според убеждението си. (Как ще помогнеш на някого, ако унищожиш достойнството му?) Чуйте какво каза на жената: “И Аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай вече”. Исус не й чете проповед. Поканата да спре да греши е покана за освобождение. Защото Исус вижда какъв ще стане човек, ако разтовари греха от своето минало.
Авторитетът и стратегията на Исус
Исус е наистина чудесен. Ето още две неща, които неизменно ни удивляват. На първо място Евангелията отбелязват, че Исус учудваше тълпите с авторитета Си. И тук не става въпрос за Неговата божествена сила. Той винаги я отхвърляше. В пустинята на изкушенията категорично отказа да си послужи с нея. Психологът Жак Соломе пише: “Да имаш авторитет, това означава хората да признаят, че можеш да управляваш своя живот, но също, че можеш да направиш и другите по-способни да управляват живота си”. Да, Исус използваше авторитета Си, за да подтикне хората да направят избор, който ще им позволи да израстват и да управляват живота си. И днес Той ни насочва към потенциала, вложен в нас.
Второто удивително нещо, за което загатват евангелските писатели, е свързано с една особена стратегия. Знаете ли, че Исусовите ученици бяха много по-млади, отколкото може да си представим. Освен Петър, никой не беше женен. Има нещо занимателно в детайлите, които ни представя Евангелието. Чуйте ги как реагират, когато Исус им говори за Божия идеал за семейството - една жена и едни мъж! Коментарът им беше: ”Ако е така, по-добре човек да не се жени.” Да, тази реакция е характерна за необвързани хора. А при един друг случай, Петър като видя, че Исус ходи по водата, Го помоли за същата способност. Четем този епизод и разбираме, че става дума за спонтанната реакция на един младеж, смаян от това, което прави неговия Учител. Младежки порив! Всички млади хора биха постъпили така.
Исус вярваше в младите. Той прие риска да им се довери и се обгради с динамичен екип. Този Исус е жив и продължава да действа, да ни води към по-доброто в нас. Неговият поглед, който промени блудницата и измамника Закхей, връщайки им тяхното достойнство, днес е насочен към вас и към мен. Вярвам, че нещо подобно се случва с нас и Бог ни води към по-добрата ни същност.
Ние имаме един Бог, Който живее и е живял между нас. Той уважава нашата свобода и ни предлага да оценим щастието и динамиката, които са на наше разположение. Нека Неговият огън ни съживи, за да живеем запалени от този живот, който е в Исуса Христа.
Автор: Тиери Льоноар
