Въпреки, че Ватикана държи в дълбока тайна своите документи от времето на фашизма, през последните години отношенията на папството с фашистите започнаха все повече да се изясняват благодарение на разсекретяването на документи на американското разузнаване. Освен това, мнозина изследователи и журналисти по различен начин получиха достъп до документи, хвърлящи светлина върху този въпрос.

Преди 14 години американското правителство разсекрети известния доклад на американското военно разузнаване от 15 май 1947 г, разкриващ ролята на Ватикана за укриването на голям брой нацистки военопрестъпници от най-висок ранг. В доклада се споменават Анте Павелич - фашисткият диктатор на Хърватско, Франц Щангл - коменданта на концлагера Треблинка, Едуард Рошман - "касапина на Рига", Клаус Барби - "касапина на Лион", генерала от СС Валтер Рауф - създател на подвижните газови камери, наречени "душегубки", Адолф Айхман - архитекта на холокоста, и десетки хиляди други военопрестъпници.

През 1999 г световно известният английският журналист Джон Корнуел, сътрудник на университета в Кембридж, издава книгата "Хитлеристкият папа". Като искрено вярващ и предан католик, първоначално той решава да напише книга в защита на папа Пий XII, което му дава достъп до секретни документи на Ватикана. Корнуел е потресен от фактите, които открива, и вместо възхвала, написва документална книга за престъпленията на Ватикана.

Джон Корнуел се снабдява с показания, дадени под клетва от 76 човека, добре познаващи Пачели. Достъп до тях му дава Петер Гумпел - световно известният немски йезуит, който ръководи работата по канонизирането на папа Пий XII за "светия". В своята книга Корнуел разказва:

"Като католик и бивш семинарист, аз винаги съм смятал Пачели за невинен. Не можех да си представя, че един толкова свят папа може да е виновен в тайно съучастничество в холокоста, и затова реших да напиша книга в негова защита. Знаех за показанията, дадени под клетва, които се съхраняват от йезуитите, и нямах търпение да ги видя. След множество срещи с мен, Гумпел се съгласи да ми позволи да чета един препис от 1000 страници: свидетелските показания на сестрите на Пачели, на жената, която е била негова домакиня в продължение на 40 години, на лекаря му, на племенника му, на секретарите му и на различни епископи и кардинали.

Гумпел се съгласи лично да направи фотокопие на всички страници, които пожелая. Неговото благоволение беше явно продиктувано от убеждението, че ще направя един светъл, възторжен портрет на Пачели, когото той често нарича "този прекрасен, свят човек".

Така аз се върнах в Англия с 650 страници документация. Материалът ми даде едно дълбоко и неповторимо прозрение за личността и подбудите на смятания за най-могъщ човек на църквата в нашето време.

В същото време аз станах първият изследовател, на който е позволен достъп до архивите на Държавния секретар на Ватикана, което означава Външно министерство на католическата църква, където Пачели е работил като дипломат и юрист през по-голямата част от живота си преди да стане папа през 1939 г. И тук хората, които ми дадоха разрешение да видя документите, смятаха, че ще напиша биография на човек, предназначен за канонизиране като светия. В течение на месеци аз седях в бившия подземен затвор на кулата Борджия, който няма дори прозорци, където безмълвният служител ми носеше личните архиви на Пачели, скрити от света в продължение на десетилетия.

След като прочетох част от архивите, заедно с голям брой научни изследвания за дипломацията на Ватикана в Германия през 20-те и 30-те години, когато Пачели е бил главната фигура, аз изпаднах в истински ужас. Материалът, който събрах за живота на Пачели, даваше основание не за оправдание, а за по-голямо обвинение.

Обхващайки кариерата на Пачели от начало на века, моето изследване показа историята на един стремеж към невиждана досега папска мощ, която през 1933 г въвлече католическата църква в съучастничество с най-тъмните сили на нашата ера."
(Cornwell, J., Hitler"s Pope, The Secret History of Pope Pius XII, Viking, 1999)

След излизането на книгата на Корнуел "Хитлеристкият папа", Гумпел и католическите власти изпадат в ярост. По-нататък Корнуел разказва:

"Гумпел още не е предприел съдебни действия, но саботирането на книгата ми започна почти веднага. Скоро след неговите телефонни обаждания в Америка започна кампания на бойкот и охулване на книгата. Издателят й в Съединените щати започна да получава заплашителни и обидни писма и телефонни обаждания от католици - традиционалисти... В Рим двама професори-йезуити, без да са чели книгата я осъдиха, като я обявиха за "пародия на истината"."