Името Амос на еврейски е получено от глагола “товаря” или “нося”. От тук името Амос означава “носещ товар”, което отговаря на тържествените вести, които пророкът беше призован да изнесе.
    Амос е бил пастир и берач на смокинови листа. При получаване на божественото призвание той оставя Юдея и отива в Израил, за да съсредоточи работата си във Ветил, центъра на идолопоклонническия култ към телето. Там той порицава този култ.
    Амос трябва да бъде нареден между най-значимите пророци, поради простото му красноречие и силата на възвишената му мисъл. Малко пророци проникват така дълбоко в разбирането на Божията сила, мъдрост и святост.
    Амос беше повикан да изпълни мисията си в дните когато Израил и Юда бяха в просперитет. Обикновените плодове на просперитета – гордост, лукс, егоизъм и подтисничество зрееха и в двете царства, но положението в Израил беше по-лошо. Несъмнено това е причината Осия и Амос да отправят пророчествата си специално против северното царство Израил.
    Вероятното време на пророкуване на Амос е времето от 767 до 753 г.пр.Хр.
    Главната цел на Амос бе да обърне внимание на Божия народ към греховете им и ако е възможно да ги доведе до покаяние. Както духът на Павел се смущаваше в Атина, когато виждаше как всецяло градът беше отдаден на идолопоклонство, така и Амос трябва да се е възмущавал от лукса и греховете, които така живо описва в детайли. Той порицаваше греховете, които произлизаха от материалния възход, екстравагантността, пиршествата, разврата на богатите, които имаха всичко благодарение на подтискането на бедните и изкривяване на съдебното право, чрез подкупничество и изнудване. Амос обръща повече внимание на подробностите и обстоятелствата на нечестието, отколкото Осия. Той е винаги образен, разкривайки престъпленията и събитията от ежедневието на народа. Той считаше, че е негов дълг да предпази Израил, Юда и околните градове от Божиите съдби, които сигурно щяха да дойдат над тях, ако продължаваха в нечестието.
    Въпреки всичко книгата приключва с една славна картина на крайния триумф на правдата над нечестието.