"Авдия" е най-кратката книга в Стария завет и се състои само от 21 стиха. За автора не се знае нищо, освен това, че името му означава “слуга на Господа.” В Стария завет има поне дванадесет души, които носят същото име. Би било немислимо авторството на тази книга да бъде приписано на който и да било от тях.
    Посланието в "Авдия" е свързано с разрушението на Едом. Пророкът обръща специално внимание на военните престъпления, за които Едом ще бъде наказан:
    1. Едом не стои настрана, когато Ерусалим е обсаден /ст.11/
    2. Радва се, че хората са пленени /ст.12/
    3. Активно участва в разграбването на Ерусалим /ст. 13/
    4. Блокира пътищата, за да попречи на бягството на евреите и връща затворниците на врага /ст. 14/
    Не се знае точно в кое нападение едомците вземат участие , тъй като през времето на пророците срещу Юда са организирани поне четири важни кампании:
    1. От Сисак от Египет, 926 г. Пр. Хр. /3 Царе 14:25, 26/
    2. От филистимците и арабите при царуването на Иорам, 848 - 841 г. Пр. Хр. /2 Лет. 21:16, 17/
    3. От цар Йоас от Израел, 790 г. Пр. Хр. /4 Царе 14:13, 14/
    4. От Вавилон, 605 - 586 г. Пр. Хр. /4 Царе 24, 25/
    Тази липса на информация пречи и на определянето на точната дата на написване на книгата. Много библейски учени обаче вярват, че Авдия пише за нападението от филистимците и арабите.
    Враждата между Едом и Израел е стара, още от времето на техните прадеди Яков и Исав /като Яков е бащата на Израел, а Исав - на Едом/. Първоначалният конфликт между двамата е свързан с първородството, което по право принадлежи на Исав, но което Яков му отнема с хитрост /Бит. 25:27-34; 27:1-46/. Враждата между техните потомци продължава да нараства /Числа 27:14-20; 1 Царе 14:47; 3 Царе 11:14-17; 2 Лет. 20:22; 2 Лет. 21:8/.
    От тринадесетото до шестото столетие Пр. Хр. едомците се установяват по скалисите места на юг от Мъртво море, като за своя столица определят Села /Петра/. Неравният, скалист терен, с някои върхове, достигащи до 600 метра, представлява природна защита от враждебните сили. В своята естествена крепост, едомците изглеждат напълно защитени и мислят, че градовете им са непревземаеми. Те викат към света иронично: ”Кой ще ме свали на земята?” /ст.3/. Бог отговаря на тяхната арогантност чрез пророк Авдия, като казва: ”Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и от там ще те сваля, казва Господ” /ст.4/.
    Пророчеството на Авдия относно разрушението на Едом е частично изпълнено през 312 г. Пр. Хр., когато наватинците, един арабски народ, нахлуват в техните градове и ги пленяват, като ги завеждат в Идумая в северна Палестина. Пълното изпълнение на това пророчество става през 70 г. Пр. Хр, когато Тит /един римски генерал/ срива Ерусалим, разпръсва юдеите и напълно разбива Едом. Ето защо едомците, колкото и абсурдно да изглежда, най-после забравят старата вражда с юдеите и се присъединяват към тях, за да воюват против римската армия. В тази последна битка двамата братя Исав и Яков /Израел и Едом/ най-после се помиряват и обединяват.