Пророк Авакум е съвременник на Софония и Еремия - пророци, които предричат вавилонското нашествие и разрушаването на Ерусалим. Авакум пророкува малко преди Навуходоносор да нападне Юда през 605 г. Пр. Хр., вземайки Даниил и неговите приятели като пленници във Вавилон. Положението в Юда по това време е доста нестабилно. Цар Йосия е заклан през 609 г. Пр. Хр. от Фараон Нехо по време на неговия поход към Палестина за среща с вавилонците. След смъртта на Йосия, юдеите издигат за цар Йоахаз - син на Йосия, но след три месеца той е свален от Нехо, който поставя на неговото място брат му Елиаким /или Йоаким/. Той е нечестив и слаб цар, когото пророк Еремия смъмря, казвайки: ”А твоите очи и твоето сърце не са в друго освен в нечестивата си печалба, и в проливане невинна кръв, и в извършване насилство и угнетение” /Ерем.22:7/.
    За произхода на пророк Авакум не се знае почти нищо, освен, че името му на еврейски означава “прегръщам” - точно описание на неговото посвещение към Бога. При разглеждането на книгата на пророк Авакум ще забележим четири неща за автора:
    1. Той е човек с проблеми
    2.Той е човек на молитвата
    3. Той е човек на вяра
    4. Той е човек на хвалението
    Проблемите на Авакум се въртят най-вече около два обезпокояващи въпроса. Първият е: Защо Бог позволява нечестивите дела в Юда да продължават? /1:2-4/. Божият отговор на това е, че много скоро вавилонците ще изковат меч на осъждение против Юда /1:5-11/. Този отговор обаче още повече обърква пророка и повдига втори въпрос: Защо Бог ще използва един нечестив народ, за да накаже Юда? /1:12 - 2:1/ Бог отговаря, че вавилонците не ще останат ненаказани и на определеното време ще си получат заслуженото.
    Едно прекрасно качество у пророк Авакум е, че той е човек на молитвата. Заобиколен от насилието, неправдата, подтисничеството и нечестието на времето, в което живее, той прехвърля товара си на Бога в молитва. По този начин, пророкът демонстрира своето доверие в силата на Бога - че само Той може да помогне в това време на огромна нужда.
    Посланието на пророк Авакум също така показва, че той е човек с огромна вяра. Фактически същността на Божия отговор към Авакум през този период на въпроси и объркване се съдържа в Авакум 2:4: ”А праведният ще живее чрез вярата си.” Този пасаж е цитиран на няколко пъти в Новия завет - Римл.1:17; Галат.3:11; Евр.10:38. Докато изследва Писанията, Мартин Лутер открива същата велика истина, върху която се основава цялата Протестантска реформация.
    Авакум е човек и на хвалението. Третата част от неговото пророчество представлява един прекрасен псалом на хвалеие към Бога. Интересно е да забележим градацията в пророчеството на Авакум, което започва с неговите проблеми и достига до хваление. Това е един изключителен пример за християните - какво могат да правят те по време на нужда и криза. Съвсем малко са пасажите от Божието слово, които надминават Авакумовата песен на възвеличаване и хваление. Тя се извисява като голямо музикално кресчендо, превъзнасяйки царствеността и величието на Бога. Завършва с триумфиращите думи: ”Пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Иеова Бог е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи да ходя по височините” /3:18, 19/.