За произхода на пророк Агей не се знае почти нищо. В неговата книга и в Ездра 5:1 и 6:14 той просто е наречен “пророк Агей.” Заедно с пророците Захария и Малахия, Агей живее в периода след плена на юдейте. Ето защо, техните послания са насочени към възобновяването на еврейския национален живот на родна земя. По всяка вероятност, Агей се завръща в Ерусалим с първите групи, предвождани от Зоровавел по заповед на цар Кир /536 г. Пр. Хр./. Стих втори от трета глава ни дава основание да вярваме, че пророкът е видял славата на Соломоновия храм преди той да бъде разрушен от вавилонската войска през 586 г. Пр. Хр. Ако това е така, излиза, че Агей е много възрастен /около 80 години/, когато получава пророчествата. Неговото име на еврейски означава “мой пир.”
    След завръщането в Ерусалим на първите групи пленници, е издигнат олтар за всекидневни жертви /Ездра 3:2/ и поклонението е възобновено. Основата на Храма е поставена две години след тяхното завръщане /Ездра 3:8-13/. Но опитите за строеж скоро са възпрепятствани от самаряните, които убеждават новия цар на Персия /възкачил се на трона след смъртта на Кир/, че юдеите в Ерусалим се готвят за бунт. Точно в този момент пророк Агей издига глас към своя народ, като го окуражава да продължи строежа на Божия дом.
    След Авдиевото, пророчеството на Агей е най-краткото в Стария завет, състоящо се само от 2 глави /38 стиха/. То е изречено в период от четири месеца - от август до декември 520 г. Пр. Хр. Книгата съдържа четири призива, като всеки от тях започва с “Господнето слово дойде.”      Пророчеството на Агей може да бъде подразделено по следния начин:
    1. Предизвикателство да се построи Храма /1:1-15/
    2. Предизвикателство да бъдат силни в Господа /2:1-9/
    3. Предизвикателство към чист живот /2:10-19/
    4. Предизвикателство за бъдещето /2:20-23/
    Първият призив е увещание към Зоровавел и към първосвещеника Исус да се заловят незабавно с препострояването на Храма. Пророкът упреква хората, че са позволили техните собствени интереси да ги отклонят от целта - строежа на Храма. Във втората си част, посланието най-вече насърчава строящите да продължават с проекта до неговото завършване. Третото обръщение има духовен характер - пророкът кара хората да се осветят не чрез извършването на външни ритуали, но чрез пълно подчинение на Божията воля. Четвъртото насърчение е бегъл пророчески поглед във времето, когато Христос ще управлява народите от целия свят.