Нашият свят днес прилича на паяка от една стара холандска легенда.
Високо под покривните греди на хамбара живеел един уважаван, почтен паяк.
- Чудя се как ли са нещата там, долу – си казал веднъж този паяк.
Склонен към приключения, той спуснал от края на паяжината си една нишка до гредата, която била няколко метра по-надолу. Новото място му харесало и той изплел там нова паяжина и създал дом. Живял дълги дни там, ловял мухи и станал охранен и преуспял в живота паяк.

Един ден паякът забелязал някаква тънка нишка, проточила се високо в тъмното нагоре.
- За какво ли пък е това? Доколкото виждам, няма някакво особено предназначение и мога да мина без него.
И така, паякът скъсал нишката и неговият свят моментално се сгромолясал. Много хора днес, подобно на паяка, са прекъснали връзките си с източника на своето съществуване.

"Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония,
  И с въжетата на своя грях ще бъде държан." Притчи 5:22