Постинг
27.09.2010 10:27 -
Мрачното Средновековие
Апостол Павел предсказва голямото отстъпничество, което щеше да настане след установяването на папската власт. Той заявява, че Христовият ден няма да дойде, “докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Солунци 2:3-4). А по-нататък апостолът предупреждава братята си, че “тайната на беззаконието действа вече” (2 Солунци 2:7). Още в онова време Павел видя вмъкващите се в църквата заблуди, които щяха да подготвят пътя за развитието на папството.
Малко по малко, отначало мълком, а след това и по-открито, с нарастваща сила и печелейки контрол над умовете на хората, “тайната на беззаконието” напредваше в своето измамно и богохулно дело. Почти незабелязано обичаите на езичеството намериха място в християнската църква. Духът на компромис и съобразяване бе задържан за известно време от жестоките преследвания на езичеството срещу църквата. Но когато тормозът престана и християнството навлезе в царските дворове и палати, църквата замени скромната простота на Христос и апостолите с великолепието и надменността на езическите свещеници и владетели. Сега вече делото на покварата започна бързо да се развива. Макар да изглеждаше, че езичеството е победено и изчезнало, то се оказа всъщност победителят. Ученията, церемониите и суеверията му бяха въведени във вярата и богослужението на изповядващите се за последователи на Христос.
В резултат от компромиса в свързалото се с езичеството християнство се разви “човекът на греха”, предсказан в пророчеството като противопоставящ се на Бога и възвишаващ се над Него. Тази гигантска система на фалшива религия е един шедьовър на силата на Сатана, паметник на неговите усилия да се настани на трона, за да управлява цялата земя според волята си.
Една от главните доктрини на римокатоличеството е, че папата е видимият глава на всесветската църква на Христос, облечен с върховна власт над епископи и пастори от всички части на света. Бил е именуван “Господ Бог папата” и е обявяван за непогрешим. Той претендира за почитта на всички хора. Но тези, които се боят от Бога и Го почитат, посрещат дръзкото и богохулно присвояване на чужди права, както Христос посрещна настояванията на коварния враг: “На Господа твоя Бог да се кланяш и само Нему да служиш” (Лука 4:8).
Сатана добре знаеше, че Свещените писания биха дали на хората възможност да схванат неговите измами и да се противопоставят на властта му. За да може да владее над хората и да наложи авторитета на папския похитител, Сатана трябваше да ги държи в невежество по отношение на Писанието. В продължение на стотици години разпространяването на Библията не беше разрешено. А на безчестни свещеници и прелати бе предоставено да тълкуват нейните учения, за да подкрепят твърденията си.
След като отстрани „детектора на лъжата”, т.е. Библията, Сатана вече действаше според волята си. Пророчеството бе обявило, че папството ще “замисли да промени времена и закони” (Даниил 7:25). На повярвалите в Христос езичници бе даден заместител на идолите за поклонение. Така се поощри външното приемане на християнството и постепенно в неговото богослужение бе въведено обожаването на образи и мощи. Най-накрая указът на един вселенски събор утвърди цяла система на идолопоклонство. За да довърши светотатственото си деяние, Рим се зае да заличи от Божия закон втората заповед, забраняваща почитането на образи, и да раздели десетата заповед на две, за да запази общия брой - десет.
Сатана, служейки си с непосветени църковни водачи, посегна и на четвъртата Божия заповед. Опита се да отстрани древната събота - денят, който Бог бе благословил и осветил (Битие 2:2-3), и на нейно място да възвеличи спазвания от езичниците празник - “почетния ден на слънцето”. В първите столетия истинската събота се пазеше от всички християни. Но за да постигне целта си, Сатана работеше много хитро и деликатно чрез своите оръдия. За привличане вниманието на хората неделята бе обявена за празник в чест на Христовото възкресение. В неделя също се провеждаха религиозни служби, но тя се възприемаше пиовече като ден за развлечение, докато съботата все още се почиташе свято.
Големият измамник не беше завършил делото си. От време на време се провеждаха големи събори, където се стичаха духовници от целия свят. При почти всеки събор значението на установената от Господа събота се понижаваше малко по малко, а неделята се възвишаваше. Така езическият празник започна да се почита като Божествено постановление, докато библейската събота бе обявена за останала от евреите, а пазителите и - за проклети.
В шестото столетие [538 г. сл. Хр.] папството бе започнало сериозно да се утвърждава. Престолът на неговата мощ бе поставен в императорския град, а епископът в Рим бе провъзгласен за глава на цялата църква. Езичеството отстъпи място на папството. Змеят бе дал на звяра “силата си, престола си и голяма власт” (Откровение 13:2). И тогава започнаха 1260-те години на папско потисничество, предсказани в пророчествата на Даниил и в Откровението на апостол Йоан (Даниил 7:25); (Откровение 13:5-7). Християните бяха принудени да избират - или да пожертват честността си и да приемат папските церемонии и богослужения, или да погубят живота си в тъмници, да бъдат избити чрез машини за изтезания, клади или чрез брадвата на палача.
Въздигането на римската църква отбелязва началото на Тъмните векове. Колкото повече се увеличаваше мощта и, толкова повече се сгъстяваше мракът. Обектът на вярата беше пренесен от Христос, Който е истинската основа, върху папата в Рим. Само едно отклонение от папските изисквания беше достатъчна причина за най-жестоко наказание на телата и душите на нарушителите. Когато Писанията се потъпкват и човек започва да мисли за себе си като за най-върховно същество, тогава трябва да очакваме само измама, лъжа, притворство и покваряващо нечестие. Това бяха опасни дни за Христовата църква. Верните знаменосци бяха малко, Евангелието бе почти изгубено от погледа, формите на религия бяха умножени, а хората - обременени със строги изисквания.
Мнозина, които изповядваха, че са духовно променени, все още се придържаха към изискванията на езическата си философия. И не само това, но също така я налагаха и на други като начин да разширят влиянието си между езичниците. Така в християнската вяра се вмъкнаха сериозни заблуди. Най-явната между тях бе вярата в естественото безсмъртие на човека и в неговото съзнателно състояние след смъртта. Това учение положи основата, върху която Рим въведе призоваването на светии и обожаването на Дева Мария. Оттук произлезе и вмъкналата се от по-рано в папската вяра ерес за вечните мъки на непокаяните.
След това бе подготвен пътят за приемането на още една езическа измислица, наречена “чистилище”. Рим я използваше, за да плаши доверчивите и суеверните. Според нея съществува място за мъки, където душите на хората, незаслужили вечна гибел, се наказват и след като се освободят от нечистотата, биват допускани в небето.
Още една изфабрикувана измислица бе нужна на Рим, за да се възползва от страховете и пороците на своите последователи. Достави им учението за индулгенциите. На всички, които биха участвали във войните на понтифекса за разширяване на неговата земна власт, за наказване на враговете му или за изтребване на посмелите да отрекат духовното му върховенство, бе обещавано пълно опрощаване на минали, настоящи и бъдещи грехове и спасяване от следващите ги мъки. Хората бяха учени, че като плащат пари на църквата, могат да освободят от греха себе си, а също и душите на умрелите си приятели, задържани в мъчителните пламъци на чистилището. Чрез такива средства Рим пълнеше своите каси, поддържаше разкоша, великолепието и порока на претендиращите, че са представители на Оня, Който нямаше къде глава да подслонил
Библейската наредба за Господната вечеря (позната повече като „причастна служба”) бе заменена с идолопоклонническата жертва на литургията. Папските свещеници претендираха с невъзмутимо лицемерие, че превръщат простия хляб и вино в действителни “тяло и кръв Христови” (Кардинал Вайсман. Реалното присъствие на тялото и кръвта на нашия Господ Исус Христос в блажената Евхаристия, доказано от Писанията. )(Лекция 8, отд. 3, параграф 26). С богохулствена надменност те открито си присвояваха творческата сила на Бога, Твореца на всички неща. Под страх от смъртно наказание от християните се изискваше да изповядват вярата си в това ужасно, оскърбяващо Небето учение. Множествата, отказващи да се покорят, бяха предавани за изгаряне.
Папството беше станало световен деспот. Крале и императори се прекланяха пред едиктите на римския понтифекс. В продължение на стотици години ученията на римокатолическата църква са били всецяло и безусловно приемани, обредите и - благоговейно изпълнявани, празниците й - всеобщо съблюдавани. Никога по-късно римокатолическата църква не е достигала по-голяма почит, великолепие и власт.
Но “обедното величие на папството бе времето на среднощния мрак на света” (Дж. А. Уайли. История на протестантството, кн. 1, гл. 4). Свещените писания бяха почти непознати не само на народа, но и на свещениците. Както фарисеите в древността, така и папските водители мразеха светлината, която би открила греховете им. Веднъж премахнат, Божият закон, образецът, им даваше възможност да упражняват властта си и да се отдават на пороци без ограничения. Морална и духовна парализа бе сковала християнството. Такива бяха резултатите от отстраняването на Божието слово.
Малко по малко, отначало мълком, а след това и по-открито, с нарастваща сила и печелейки контрол над умовете на хората, “тайната на беззаконието” напредваше в своето измамно и богохулно дело. Почти незабелязано обичаите на езичеството намериха място в християнската църква. Духът на компромис и съобразяване бе задържан за известно време от жестоките преследвания на езичеството срещу църквата. Но когато тормозът престана и християнството навлезе в царските дворове и палати, църквата замени скромната простота на Христос и апостолите с великолепието и надменността на езическите свещеници и владетели. Сега вече делото на покварата започна бързо да се развива. Макар да изглеждаше, че езичеството е победено и изчезнало, то се оказа всъщност победителят. Ученията, церемониите и суеверията му бяха въведени във вярата и богослужението на изповядващите се за последователи на Христос.
В резултат от компромиса в свързалото се с езичеството християнство се разви “човекът на греха”, предсказан в пророчеството като противопоставящ се на Бога и възвишаващ се над Него. Тази гигантска система на фалшива религия е един шедьовър на силата на Сатана, паметник на неговите усилия да се настани на трона, за да управлява цялата земя според волята си.
Една от главните доктрини на римокатоличеството е, че папата е видимият глава на всесветската църква на Христос, облечен с върховна власт над епископи и пастори от всички части на света. Бил е именуван “Господ Бог папата” и е обявяван за непогрешим. Той претендира за почитта на всички хора. Но тези, които се боят от Бога и Го почитат, посрещат дръзкото и богохулно присвояване на чужди права, както Христос посрещна настояванията на коварния враг: “На Господа твоя Бог да се кланяш и само Нему да служиш” (Лука 4:8).
Сатана добре знаеше, че Свещените писания биха дали на хората възможност да схванат неговите измами и да се противопоставят на властта му. За да може да владее над хората и да наложи авторитета на папския похитител, Сатана трябваше да ги държи в невежество по отношение на Писанието. В продължение на стотици години разпространяването на Библията не беше разрешено. А на безчестни свещеници и прелати бе предоставено да тълкуват нейните учения, за да подкрепят твърденията си.
След като отстрани „детектора на лъжата”, т.е. Библията, Сатана вече действаше според волята си. Пророчеството бе обявило, че папството ще “замисли да промени времена и закони” (Даниил 7:25). На повярвалите в Христос езичници бе даден заместител на идолите за поклонение. Така се поощри външното приемане на християнството и постепенно в неговото богослужение бе въведено обожаването на образи и мощи. Най-накрая указът на един вселенски събор утвърди цяла система на идолопоклонство. За да довърши светотатственото си деяние, Рим се зае да заличи от Божия закон втората заповед, забраняваща почитането на образи, и да раздели десетата заповед на две, за да запази общия брой - десет.
Сатана, служейки си с непосветени църковни водачи, посегна и на четвъртата Божия заповед. Опита се да отстрани древната събота - денят, който Бог бе благословил и осветил (Битие 2:2-3), и на нейно място да възвеличи спазвания от езичниците празник - “почетния ден на слънцето”. В първите столетия истинската събота се пазеше от всички християни. Но за да постигне целта си, Сатана работеше много хитро и деликатно чрез своите оръдия. За привличане вниманието на хората неделята бе обявена за празник в чест на Христовото възкресение. В неделя също се провеждаха религиозни служби, но тя се възприемаше пиовече като ден за развлечение, докато съботата все още се почиташе свято.
Големият измамник не беше завършил делото си. От време на време се провеждаха големи събори, където се стичаха духовници от целия свят. При почти всеки събор значението на установената от Господа събота се понижаваше малко по малко, а неделята се възвишаваше. Така езическият празник започна да се почита като Божествено постановление, докато библейската събота бе обявена за останала от евреите, а пазителите и - за проклети.
В шестото столетие [538 г. сл. Хр.] папството бе започнало сериозно да се утвърждава. Престолът на неговата мощ бе поставен в императорския град, а епископът в Рим бе провъзгласен за глава на цялата църква. Езичеството отстъпи място на папството. Змеят бе дал на звяра “силата си, престола си и голяма власт” (Откровение 13:2). И тогава започнаха 1260-те години на папско потисничество, предсказани в пророчествата на Даниил и в Откровението на апостол Йоан (Даниил 7:25); (Откровение 13:5-7). Християните бяха принудени да избират - или да пожертват честността си и да приемат папските церемонии и богослужения, или да погубят живота си в тъмници, да бъдат избити чрез машини за изтезания, клади или чрез брадвата на палача.
Въздигането на римската църква отбелязва началото на Тъмните векове. Колкото повече се увеличаваше мощта и, толкова повече се сгъстяваше мракът. Обектът на вярата беше пренесен от Христос, Който е истинската основа, върху папата в Рим. Само едно отклонение от папските изисквания беше достатъчна причина за най-жестоко наказание на телата и душите на нарушителите. Когато Писанията се потъпкват и човек започва да мисли за себе си като за най-върховно същество, тогава трябва да очакваме само измама, лъжа, притворство и покваряващо нечестие. Това бяха опасни дни за Христовата църква. Верните знаменосци бяха малко, Евангелието бе почти изгубено от погледа, формите на религия бяха умножени, а хората - обременени със строги изисквания.
Мнозина, които изповядваха, че са духовно променени, все още се придържаха към изискванията на езическата си философия. И не само това, но също така я налагаха и на други като начин да разширят влиянието си между езичниците. Така в християнската вяра се вмъкнаха сериозни заблуди. Най-явната между тях бе вярата в естественото безсмъртие на човека и в неговото съзнателно състояние след смъртта. Това учение положи основата, върху която Рим въведе призоваването на светии и обожаването на Дева Мария. Оттук произлезе и вмъкналата се от по-рано в папската вяра ерес за вечните мъки на непокаяните.
След това бе подготвен пътят за приемането на още една езическа измислица, наречена “чистилище”. Рим я използваше, за да плаши доверчивите и суеверните. Според нея съществува място за мъки, където душите на хората, незаслужили вечна гибел, се наказват и след като се освободят от нечистотата, биват допускани в небето.
Още една изфабрикувана измислица бе нужна на Рим, за да се възползва от страховете и пороците на своите последователи. Достави им учението за индулгенциите. На всички, които биха участвали във войните на понтифекса за разширяване на неговата земна власт, за наказване на враговете му или за изтребване на посмелите да отрекат духовното му върховенство, бе обещавано пълно опрощаване на минали, настоящи и бъдещи грехове и спасяване от следващите ги мъки. Хората бяха учени, че като плащат пари на църквата, могат да освободят от греха себе си, а също и душите на умрелите си приятели, задържани в мъчителните пламъци на чистилището. Чрез такива средства Рим пълнеше своите каси, поддържаше разкоша, великолепието и порока на претендиращите, че са представители на Оня, Който нямаше къде глава да подслонил
Библейската наредба за Господната вечеря (позната повече като „причастна служба”) бе заменена с идолопоклонническата жертва на литургията. Папските свещеници претендираха с невъзмутимо лицемерие, че превръщат простия хляб и вино в действителни “тяло и кръв Христови” (Кардинал Вайсман. Реалното присъствие на тялото и кръвта на нашия Господ Исус Христос в блажената Евхаристия, доказано от Писанията. )(Лекция 8, отд. 3, параграф 26). С богохулствена надменност те открито си присвояваха творческата сила на Бога, Твореца на всички неща. Под страх от смъртно наказание от християните се изискваше да изповядват вярата си в това ужасно, оскърбяващо Небето учение. Множествата, отказващи да се покорят, бяха предавани за изгаряне.
Папството беше станало световен деспот. Крале и императори се прекланяха пред едиктите на римския понтифекс. В продължение на стотици години ученията на римокатолическата църква са били всецяло и безусловно приемани, обредите и - благоговейно изпълнявани, празниците й - всеобщо съблюдавани. Никога по-късно римокатолическата църква не е достигала по-голяма почит, великолепие и власт.
Но “обедното величие на папството бе времето на среднощния мрак на света” (Дж. А. Уайли. История на протестантството, кн. 1, гл. 4). Свещените писания бяха почти непознати не само на народа, но и на свещениците. Както фарисеите в древността, така и папските водители мразеха светлината, която би открила греховете им. Веднъж премахнат, Божият закон, образецът, им даваше възможност да упражняват властта си и да се отдават на пороци без ограничения. Морална и духовна парализа бе сковала християнството. Такива бяха резултатите от отстраняването на Божието слово.
Прав ли е Хьойзинха? (XV в. като обяд съ...
СВЕТОВНО И/ИЛИ БЪЛГАРСКО - инфо и въпрос...
Червената църква край Перущица – символ ...
СВЕТОВНО И/ИЛИ БЪЛГАРСКО - инфо и въпрос...
Червената църква край Перущица – символ ...
Кой всъщност е Божидар Димитров?
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Ако някой се опита да наложи волята си н...
Спечели пари от блога си с Google AdSens...
Ако някой се опита да наложи волята си н...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
