Постинг
30.09.2010 11:54 -
Нова светлина в Новия свят
Във всяка велика реформация или религиозно движение на земята, Божието дело удивително си прилича. Принципите на Божието отношение към хората винаги са били едни и същи. Важните движения в настоящето имат своя паралел в миналото и опитността на църквата в миналото съдържа много ценни уроци за днешното време.
Преживяването на учениците, проповядвали “евангелието на царството” при първото Христово идване, има съответствие в преживяването на учениците, разпространяващи вестта за Неговото второ пришествие. Както те излязоха и проповядваха: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, така и Милър и неговите съработници възвестяваха, че най-дългият и същевременно последен пророчески период, представен в Библията, е почти изтекъл, че съдът е непосредствено предстоящ и че вечното царство скоро ще настъпи.
Проповедта на учениците за времето бе основана на 70-те седмици от книгата на пророк Даниил, 9-та глава. Разпространяваната от Милър и неговите съмишленици вест обявяваше изтичането на 2300-та денонощия, от които 70-те седмици са част. По такъв начин и двете проповеди имаха за основа изпълнението на различни части от един и същ пророчески период.
Разгласяващите предупреждението проповядваха точната вест на точното време. Както учениците се заблудиха за царството, което трябваше да бъде установено в края на 70-те седмици, така и тези, които чакаха, се заблудиха за събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. И в двата случая приемането, или по-скоро придържането към общоприети заблуди, заслепи умовете за истината. И двете групи изпълняваха Божията воля вестта да бъде предадена на хората; и двете групи бяха разочаровани в резултат на погрешното разбиране на вестта.
Все пак, като допусна предупреждението за съда да бъде разгласено точно по този начин, Бог постигна Своята добра цел. Великият ден бе наближил и Той в Своето провидение доведе хората до пробата на едно определено време, за да им открие онова, което се намира в техните сърца. Вестта бе предназначена за изпитване и очистване на църквата. Вярващите трябваше да осъзнаят дали чувствата им принадлежат на света, или на Христос и Небето. Бяха ли готови да се откажат от светските си надежди и егоистични планове и с радост да посрещнат пришествието на своя Господ?
Този изпит щеше да разкрие устойчивостта на истински повярвалите и послушни на онова, което бяха приели като учение от Словото Божие и от Божия Дух. Щяха да бъдат научени да изследват по-внимателно основата на вярата и да отхвърлят всичко, което не се основава на истината в Писанието, колкото и широко да е прието то в християнския свят.
При тези вярващи, както и при първите ученици, това което беше тъмно в часа на изпитанието, в последствие щеше да се проясни.
Преживяването на учениците, проповядвали “евангелието на царството” при първото Христово идване, има съответствие в преживяването на учениците, разпространяващи вестта за Неговото второ пришествие. Както те излязоха и проповядваха: “Времето се изпълни и Божието царство наближи”, така и Милър и неговите съработници възвестяваха, че най-дългият и същевременно последен пророчески период, представен в Библията, е почти изтекъл, че съдът е непосредствено предстоящ и че вечното царство скоро ще настъпи.
Проповедта на учениците за времето бе основана на 70-те седмици от книгата на пророк Даниил, 9-та глава. Разпространяваната от Милър и неговите съмишленици вест обявяваше изтичането на 2300-та денонощия, от които 70-те седмици са част. По такъв начин и двете проповеди имаха за основа изпълнението на различни части от един и същ пророчески период.
Разгласяващите предупреждението проповядваха точната вест на точното време. Както учениците се заблудиха за царството, което трябваше да бъде установено в края на 70-те седмици, така и тези, които чакаха, се заблудиха за събитието, което трябваше да се случи в края на 2300-та денонощия. И в двата случая приемането, или по-скоро придържането към общоприети заблуди, заслепи умовете за истината. И двете групи изпълняваха Божията воля вестта да бъде предадена на хората; и двете групи бяха разочаровани в резултат на погрешното разбиране на вестта.
Все пак, като допусна предупреждението за съда да бъде разгласено точно по този начин, Бог постигна Своята добра цел. Великият ден бе наближил и Той в Своето провидение доведе хората до пробата на едно определено време, за да им открие онова, което се намира в техните сърца. Вестта бе предназначена за изпитване и очистване на църквата. Вярващите трябваше да осъзнаят дали чувствата им принадлежат на света, или на Христос и Небето. Бяха ли готови да се откажат от светските си надежди и егоистични планове и с радост да посрещнат пришествието на своя Господ?
Този изпит щеше да разкрие устойчивостта на истински повярвалите и послушни на онова, което бяха приели като учение от Словото Божие и от Божия Дух. Щяха да бъдат научени да изследват по-внимателно основата на вярата и да отхвърлят всичко, което не се основава на истината в Писанието, колкото и широко да е прието то в християнския свят.
При тези вярващи, както и при първите ученици, това което беше тъмно в часа на изпитанието, в последствие щеше да се проясни.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
