Джон се бил лекувал толкова много пъти, че вече престанал да си води отчет. Същото важало и за лекаря, който отново го преглеждал и поклащал глава, докато наблюдавал небръснатото му лице и кървавите очи.
"Докторе, предполагам, че случаят ми е безнадежден", попитал Джон.
"Да, мисля, че е така."
"Тогава защо не ми дадете още едно питие. Нали вече няма никакво значение?"
"Окей, ще ти дам да пийнеш - изненадващо заявил докторът, - но ще ми направиш една услуга."
"Услуга?..."
"В чакалнята стои младеж, който е тук за първи път. Вече съм се отказал от тебе, но той сигурно може да се оправи. Искам да отидеш при него, така че да те погледне. Може би, ако те види, така ще се уплаши, че няма да има желание да попадне отново тук."
Джон се съгласил и влязъл в чакалнята, където един младеж бил докаран за лечение след пиянски гуляй.
Първоначално го направил само за да получи питието, но после решил да заговори младия човек. "Не пропилявай живота си. Погледни ме на какво приличам. Вече нямам семейство. Не изпитвам никакво уважение към себе си. Загубих си работата. Приятелите ми ме изоставиха. Здравето и репутацията ми са безнадеждно увредени. Така ли искаш да свършиш?"
"Никога няма да свърша като тебе - отговорил младежът. - Мога да прекратя пиенето, когато си пожелая."
"И аз винаги съм си мислел същото - казал Джон, - но това не е така. Не мога да спра. Безпомощен съм. Мога да се откажа от пиенето само ако Бог ми даде сила. Същото важи и за тебе. Нямаш сила да се контролираш. В противен случай не би бил тук. Трябва да се научиш да разчиташ на една по-висша сила."
Джон се връщал още много пъти в болницата, но никога вече като пациент. Забравил да си поиска питието от доктора. Връщал се да разговаря с други, които се намирали в същото състояние и се борели с алкохолизма. Така била основана помощната асоциация "Анонимен алкохолик".
Принципът, открит от Джон по време на срещата му с младежа, днес е основа на организацията "Анонимен алкохолик". Всеки човек трябва да стигне до убеждението, че е в голяма нужда. Просто трябва да си каже: "Аз съм алкохолик" и постоянно да си напомня, че зависи от една по-висша Сила за разрешаването на проблема. Признавайки слабостта си, той намира сила.
Всеки от нас може да направи подобна изповед: "Аз съм грешник." Като християни трябва да признаем, че не израстваме чрез укрепване на силите си. Израстваме, като осъзнаваме всеки ден колко сме слаби и зависими от Божията благодат. Точно за това говори Павел във 2Кор. 12:10: "Когато съм немощен, тогава съм силен." "Когато осъзнаем слабостта си, започваме да разчитаме на една сила, която е извън нас" ("Животът на Исус").
Тази истина може да бъде страшна за силните хора. Онези, които са намерили сигурност в собствената си издръжливост и дисциплинираност и се чувстват приятно поради доброто си поведение, намират за отблъскваща мисълта за признаване на някаква слабост. Но човекът, който е силен, или поне се мисли за такъв, не чувства нужда от Спасител.
Независимо дали си признаваме, всеки от нас е слаб. Само ако осъзнаем слабостта си, можем да започнем да търсим сила извън нас. "Постигаме най-голяма сила, когато почувстваме и признаем слабостта си" ("Свидетелства").
Ти за силен човек ли се смяташ? Можеш да бъдеш наистина силен само ако намериш сила в Него. Слаб ли си? Тогава за теб има добра новина! Неговата сила се изявява съвършено в слабост. Виж 2Кор. 12:9. За колкото и силен да се смяташ, силата идва само след признаване на слабостта. Колкото и слаб да си, можеш да бъдеш силен чрез Него!
