Земята бе поразена от проклятието, но природата щеше да продължава да е учебник за човека. Сега тя не можеше да представя само доброто, защото злото се виждаше навсякъде, опетнявайки със своя оскверняващ допир земята, морето и въздуха. Там, където някога бе написан само характерът на Бога - познаването на доброто, сега бе написан и характерът на Сатана - познаването на злото. От тази природа, открила познаването на доброто и злото, човекът трябваше постоянно да получава предупреждения за последиците от греха.
В увяхващото цвете и окапващия лист Адам и неговата другарка видяха първите признаци на деградация. На умовете ясно им бе натрапен страшният факт, че всяко живо нещо трябва да умре. Даже и въздухът, от който зависеше животът им, носеше зародишите на смъртта.
Изгубеното царско владичество
Постоянно им бе напомняно също и за тяхното изгубено владичество. Адам беше като цар над по-нисшите създания и докато бе верен на Бога, цялата природа признаваше неговата власт; но когато съгреши, бе лишен от нея. Бунтовният дух, на който сам бе дал достъп, се разпростря и върху цялото животинско царство. По този начин не само животът на човека, но и естеството на животните, на горските дървета, на полската трева, въздухът, който той вдишваше, всичко разказваше печалната история на познаването на злото.
Възстановяването чрез Христос
Но човекът не бе изоставен на резултатите от злото, което сам бе избрал. В произнесената над Сатана присъда се загатваше за изкупление. “Ще поставя и вражда между тебе и жената, каза Бог, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15). Тази присъда, изречена в присъствието на нашите първи родители, бе за тях едно обещание. Преди да бяха чули за тръните и бодилите, за труда и скръбта, които щяха да ги съпътстват в живота, или за пръстта, в която трябваше да се върнат, чуха думи, които не можеха да не ги обнадеждат. Всичко изгубено чрез отстъпването пред Сатана, можеше да се спечели отново чрез Христос.
