Този човек се подигра с истината, изигра близките си и загуби вкус към живота. Вече няма приятели, нито семейство и бъдеще. Единствената му надежда е бягството и забравата. Нарича се Яков. С настъпването на нощта той приготвя леглото си, а главата си полага на камък, като на олтар. И очаква съня, както се очаква смъртта - без мисъл за новия ден. Впрочем, дали ще има нов ден? И тогава, там някъде между съня и реалността, се случва нещо, което разтърсва из основи този човек, а впоследствие определя и съдбата на цял един народ. Без съмнение, това е едно от най-великите откровения в историята на човечеството.
Необходимо е да ви разкажа продължението на тази история. Животът на Яков е пълен провал. Той излъга баща си. Можете ли да си представите какво изпитва? Наистина има моменти, когато е много трудно да живеем със самите себе си. Понякога в собствените си лица срещаме най-лошите врагове. И така, Яков е в разрив със своето семейство. О, когато излъжем другите, губим доверие във всички! А колко е лесно да загубим доверието на другите, но колко е трудно да го спечелим. Загуба на доверие, подозрения и студенина - това е мъчителният провал на Яков. А той е в разрив не само със себе си и със семейството си, но и с Бога. Когато не можеш повече да се гледаш в огледалото; когато другите са ти обърнали гръб; когато всички мостове са разрушени, животът губи смисъл и вкус. Тогава самотата е пълна. Това е ситуацията при Яков. И тази вечер той иска да заспи и да не се събуди повече. Може би и ние сме имали подобни преживявания. Но тази нощ, изведнъж облаците на мрака се разкъсват, една светлина пресича небето и залива мястото, където се намира Яков. И той вижда една огромна, светеща стълба; един мост е хвърлен между небето и земята. Една жива стълба и ангели, които се качват и слизат по нея – една жива връзка между земята и небето. Това е спасителен мост от Бога, прокаран към Яков. Той се пробужда и намира сили да продължи своя път. Защото разбира, че няма разрив, колкото и да е дълбок, който може да ни откъсне завинаги от Бога. Защото Господ протяга ръка. И дори да сме изгубени в най-голямата бездна, Той прокарва мост към нас.
Исус – мост към живота
Много години по-късно двама души се приближават до Исус. Те са очаровани от този човек, Който е способен да проникне в душите им, както никой друг. И тогава Исус им казва, имайки очевидно предвид стълбата от историята на Яков: “Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено и Божии антгели да възлизат над Човешкия Син”. Исус винаги представя Себе Си като Човешкия Син. И тук декларира, че именно Той е мост към Бога. Исус се представя като мост между хората, мост към самите нас, за да може да си простим и да възстановим разбитата си душа. И знаете ли, богати и бедни идват да Го видят, подтиснати и потисници търсят да Го срещнат. Религиозни водачи и хора от народа искат да получат от Него съвет и надежда. Накратко, Той има вест за всички прослойки на обществото. Исус е мост, свързващ противоположни брегове, защото предлага неочаквани пространства за среща и пробужда душите за нови реалности. Кажете ми, познавате ли много водачи, способни да направят така, че да съжителстват хора от съпротивата срещу римските окупатори и национални предатели? Немислимо е. Но макар и абсурдно, това е възможно за Исус. Той го прави за Своите ученици, защото между тях има терористи, предатели и такива, които се борят срещу римските потисници.
Една вечер застанал на един хълм близо до Ерусалим, Той се вглежда в светлините на града, гъмжащ от хора, започва да плаче и не се срамува да покаже сълзите Си. И в скръбта си казва следните думи, според Евангелието на Матей 23:37; “Ерусалиме, Ерусалиме!, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците под крилете си, но не искахте.”. Исус вижда Своята мисия като мост и Себе Си - като място за среща. За Него срещата между хората е толкова важна, че не е възможно да бъдем приети от Бога, без да се отворим за ближния. Когато отиваш в храма, за да изпълниш един религиозен акт и там си спомниш, че си в конфликт с някого, тогава спри и иди първо да се примириш, казва Исус. А на Своите ученици дава обещанието, което намираме в Матей 18:20; ”Защото, където са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз посред тях”. Според Исус религията трябва да свързва хората. И само тогава тя има право да съществува. Впрочем, самата дума се превежда като “това, което свързва”. Ако свързващите мостове са разрушени, религията се превръща в лъжа и лицемерие. Знаете ли, че думата “познавам” по отношение на някого, буквално означава “раждам се с него”. Следователно да не познаваш никого, означава да се родиш мъртъв.
Исус мост към другия
Притчата за богаташа и Лазар
Исус е чудесен разказвач. Най-странната история, която разказва, без съмнение е за бедния Лазар и богаташа. Ще ви я припомня. Имало едно време един богаташ, който държал да бъде забелязван. Той се обличал в блестящи дрехи. Украшения, лукс, пиршества всеки ден - това бил неговият стил. Характерен за времето в тази част на света е обичаят богатството да се излага на показ. Но в тази бляскава картина се очертава едно единствено тъмно петно. Беден скитник седял точно пред вратата на богаташа. Той се казвал Лазар. Не може да го погледнеш без съчувствие. Протягал ръка за една среща. Но, уви, само кучетата идвали да ближат раните по тялото му. А богаташът всяка сутрин весело прескачал бедния човек. Не, не че бил лош, само малко разсеян. Погледът му минавал над бедняка. Лазар обаче умрял. И казва се, че бил отнесен в лоното на Авраам. Там се чувствал добре, най-после намерил уютно място. Той се озовал в компанията на Бащата на вярващите и всеки ден разговарял с него. Един ден на свой ред умрял и богаташът. И ето го при мъртвите, но в огнения сектор - около него се виели пламъци. Тогава забелязал Лазар и Авраам, които били в отлично здраве. “Смилете се, дайте ми да пия” - оплакал се той. Но Авраам отговорил: “Много е късно. Ти изживя щастието си на земята. Между нас е утвърдена голяма бездна.” Това е историята.
Да живееш за другия
Представям си учениците, отворили учудено очи, да се питат: Какво става днес с нашия Учител? Наистина не са Го чували да разказва такива ужасни небивалици. Да, това е само една приказка, в нея няма теология за състоянието на мъртвите. Тя принадлежи на еврейския фолклор от онази епоха и Исус я заема от него. Но има една много важна разлика: в оригиналния вариант богаташът се нарича Баражна, а беднякът няма име. В устата на Исус беднякът става Лазар, а богаташът губи името си. Това е показателен детайл. За онова време името е от съществено значение. Животът и историята на индивида са интимно свързани с него. Ако нямаш име, значи нямаш минало. Ти си никой. Защо Исус не споменава името на богатия мъж? Той има всичко друго - богатство, репутация, известност - само име няма. Исус му заличава името, защото този човек живее единствено за себе си. Той пропусна своя шанс, като презря Лазар, който лежеше пред вратата му. Ето какво иска да каже Исус високо и силно: “Ние съществуваме само когато сме във връзка с другия, когато протягаме ръце към различните от нас, а не само към своите си.” Исус предлага именно Той да бъде този мост за среща с ближния. Ако животът губи своя вкус, най-тривиалната причина е, че не търсим мостове към хората и живеем като на самотен остров. Не сте ли забелязали, че животът придобива вкус, когато престанем да живеем за самите нас?
Исус ни насърчава да направим първата крачка. Той ни подтиква към другия.
Кой е моят ближен?
Веднъж някакъв свещеник попита Исус: Учителю, кой е моят ближен? И тогава Исус разказа историята за един човек, нападнат и ограбен от разбойници, а след това изоставен полумъртъв на пътя. От там преминал един свещеник, но той продължил пътя си, без да погледне нещастника. После се появила друга важна личност - някакъв левит - но и той не проявил интерес към бедата. И след това на местопроизшествието изникнал презиран от юдеите самарянин. Но точно той спрял и проявил едно объркващо милосърдие. Когато Исус привърши разказа, върна въпроса на питащия: “Кой от тримата ти се вижда, че е ближен на пострадалия?” Виждате ли какъв обрат? Исус преобръща логиката на свещеника и казва: „Вместо да се опитваш да разбереш кой е твоят ближен, ти стани ближен на другите”. Исус предлага едно ново разрешение на въпроса за ближния. Вместо да очакваме другите да дойдат при нас и да се оплакваме от самота, да отидем при тях и да сме щастливи, че живеем пълноценно.
Кой е моят ближен? – притча по китайски
Разказват в Китай, че на един човек се отдала възможност да посети ада. Разбира се, това е анекдот и не трябва да търсим някаква теология в него. И така нашият турист е в ада. Пред погледа му се простира безкрайно дълга маса, около която седят много китайци, а в средата е поставена голяма купа с ориз. Но странното е, че тези сътрапезници са ужасно слаби. Как може да се умира от глад пред една купа, пълна с ориз? - се чуди нашият човек. И когато се приближава, той забелязва, че пръчиците за хранене са много дълги. Трудно е да се храниш с клечки, особено когато са прекалени дълги. Не може да си вземеш ориз и да си го сложиш в устата. Значи това е адът, казва си той. И от любопитство посещава и рая. А там вижда една безкрайно дълга маса, пълна с китайци около нея, и отново е сервирана една голяма купа с ориз. Те се хранят със същите пръчки. Но лицата им излъчват радост и здраве, защото всеки един използва неудобните прибори, за да нахрани човека срещу него. Скъпи приятели, срещите с другите, връзките, които изграждаме; мостовете, които преминаваме - там се срещаме с живота. Исус иска да ни оживи. Страхувате ли се да срещнете другите? Може би се притеснявате? Така е. Аз съм наистина много срамежлив. Но когато съзнавам, че не съм сам; когато поканвам Исус в живота си и вярвам, че Той ме придружава, не само е до мен, а е вътре в мен, тогава съм готов да отида и да се открия за другия, защото съм добра компания.
Исус мост към самите нас
Истинската същност на човека
А сега да се спрем на един от най-болезнените въпроси: разривът на човек със самия себе си; болката, която пречи на толкова хора да се чувстват добре в кожата си. Пред мнозина стои въпросът: Кой съм всъщност аз? Факт е, че нашата личност има много лица. Коя е истинската същност на човека? Трудно е да разберем. Всички ние сме един разбъркан пъзел. Трудно е да съберем отделните части, за да сглобим цялата картина. Но аз вярвам, че Исус ни дава възможност да се оформим като личности, освободени от противоречивите лица. И така, един най-големите философски въпроси е: Кой съм аз? Е, нямам претенциите, че допринасям за неговото разрешаване. Много философи са си счупили зъбите с него. Някои медици дават следните дефиниции за човека: достатъчно мазнина за 7 сапуна; достатъчно желязо за един пирон със среден размер, достатъчно захар за 7 чаши чай; или достатъчно фосфор и сяра за 2200 кибритени клечки, достатъчно калиев хлорид за един фойерверк, а химикът би добавил, че ако подложим на компресия молекулите на едно тяло, те биха се събрали в обем, колкото главата на карфица. Харесва ли ви тази дефиниция?
Що се отнася до мен, аз предпочитам определението на апостол Павел: Римл. 8:16,17; “Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме чеда, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.” Значи Исус се уеднаквява с нас и желае ние също да се идентифицираме с Него. Той ни предлага едно животопреливане. Исус ще ни прелее живот от Себе Си, защото е Животодателят. Когато осъзнаем, че Божият Син умря за нас, това коренно променя мнението ни за себе си. Защото разбираме, че за всеки един е платена много голяма цена, понеже сме синове на Бога. Това е повече от всяка благородническа титла. Когато знаем нашия произход, разбираме кои сме. Колко е болезнено за децата, да не познават родителите си! Всички имаме нужда да познаваме корените си. Исус идва, за да ни напомни нашия произход и за да ни открие нашия Баща. В този смисъл Той ни позволява да станем личности. Понякога се затваряме в лицето, което мислим че сме, задушавайки лицето, което бихме могли да станем. Начинът, по който гледаме на себе си, определя нашата личност. Проблемът е, че ние сме зависими от мнението на другите за нас. Доказано е, че оценяваме себе си така, както ни оценява най-уважаваната и най-ценената от нас личност. И тук е коренът на отклонението, защото много хора имат работа с едно изкривено огледало. Но всичко се променя, когато Исус стане най-важната личност в живота ни. Огледалото, което ни предлага Той, не е деформирано. Напротив! В него изглеждаме по-добри. Исус е оптимист за нас. Без да ни вижда каквито сме, Той предвижда какви можем да бъдем с Неговата помощ. Това е един поглед, който е любящ и ни освобождава от зависимостите, от страха и чувството за вина. Това е един поглед, който винаги е готов да ни предостави нов шанс, защото вярва в нас. Това е погледът на безусловната любов.
Частици безкрайност в живота ни
Например Исус не изоставя Петър, макар че довереният ученик Го предава в момент, когато Той има най-голяма нужда от него. Господ му предсказва отричането и Го уверява в безусловното си доверие: “Приятелю, ти ще Ме предадеш, но когато се обърнеш, утвърди твоите братя”. Следователно Исус вярва в Петър, виждайки потенциала, който е в него. Най-доброто в ученика още не се е проявило. Аз самият мога да бъда изненадан от проявите на доброто в мен. Защото измеренията не са по мярката на моята мисъл. Животът става безкраен, когато мисля за безграничното. И ще бъда кратък като искра или замръзнал, като мраморна статуя, ако не виждам друго, освен моментното. Защо да не вместим частица безкрайност в живота си? Границите на моята личност ще се разширят и отворят. Може би именно това иска да каже Исус, когато ни кани да станем като малки деца? Детството е време на изграждане и развитие. Пред него стоят всички възможности. Не в един случай евангелието докладва, че Исус учудваше всички с авторитета Си. Но какво значи да имам авторитет? Това е нещо коренно различно от силата. Забележете, че Исус винаги отказваше да си служи с нея. Той бе познат чрез авторитета Си, а не чрез някакво силово надмощие. Психологът Жак Соломе дава следната дефиниция на авторитет: “Да имаш авторитет, означава да можеш да управляваш живота си. Но и още, да помагаш на другите да управляват своя живот”. Исус събужда в нас личността и отхвърлените намират прием, смазаните от живота и превъзходството на горделивите получават стойност и значимост. Тези, които блуждаят, блъскани от ветровете на живота, се изправят и решават да вземат в ръце съдбата си. Те стават автори на собствения си живот.
Още един пример. Позната ли ви е философията на Исус, която толкова ни шокира? “Когато те ударят от едната страна, обърни и другата”. Нали Исус не е мазохист? Тогава защо ни приканва да обърнем и другата буза? Може би така Бог дава възможност на този, който ни е ударил веднъж, да се откаже от насилието.
Исус иска да освободи тази личност, която ограничава и ограбва живота. Иска да даде възможност на насилника този път да не удари обърнатата буза. Неговата борба е да ни направи истински, да ни позволи да изявим най-доброто от себе си. Той иска да покаже, че е възможно да триумфираш над насилника, който живее в тебе. И пред блудниците, поставя перспективата да се освободят от това, което представляват. Неговата борба и днес се изразява в това: да ми даде възможност да постигна онова лице на моята личност, което е най-доброто.
Исус - мост към Бога
И последният аспект, който искам да анализирам, е свързан с проблема, поставил началото на човешката драма. Това е раздялата с Бога, разривът. Ние всички имаме жажда за абсолютното, както някои предпочитат да наричат Бог. Жажда за абсолютен живот, абсолютно щастие, абсолютен мир, абсолютна любов. Дори невярващите изпитват носталгия по нещо различно от прозаичното ежедневие. И всички сме вкусвали празнотата на усещането, че връзката ни с Абсолютното е прекъсната. Но ние знаем, че това е същността на греха - този съзнателен или интуитивен разрив с Бога. А Господ пръв потърси човека, като вдъхнови пророци да бъдат Негови говорители. И след това Словото на Бога пребиваваше с нас, стана плът.
Веднъж учениците дойдоха при Христос, обзети от копнеж към този Бог, така далечен и невидим. Спонтанно и наивно пожелаха: “Покажи ни Отца и това е достатъчно за нас.” Тогава Исус им отговори: “Който е видял Мене, видял е Отца. Аз и Отец сме едно”. Кой може да обясни Бога? Само безумните могат да си въобразяват, че са Го разбрали. Господ е безкраен и абсолютен. И мисълта, че можем да Го поберем в собствените си ограничени умове, е налудна.
Преди много години хората пожелаха да стигнат до вратата на Бога чрез печално известната Вавилонска кула. И Бог разруши тази безумна претенция. Библията запазва почтително мълчание по отношение на Божеството: “Никой не може да види Бога и да живее” - твърдят пророците. И все пак, от най-дълбоката безкрайност, Бог желае да се срещне с човека. Нещо повече, Той пожела да живее между хората, да влезе в нашия живот. Дори само мисълта за това е главозамайваща: Създателят стана творение в Исус. За мен Той е последната дума на Бога и тя ми е достатъчна. В човека Исус ми се предлага цялото Божество. Ето защо апостол Павел на много места в Свещеното Писание представя Христос като посредник между Бог и хората. Той е мост между небето и земята, подобен на мистериозната стълба на Яков. И апостол Павел казва: “Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човекът Христос Исус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички – нещо засвидетелствано на съответното време”; ІТим. 2:5,6.
Самият Исус понякога се представяше като Бог, а друг път като Човек. За мен това е най-великата загадка. Исус е и на Божия страна, и на човешка страна. Там при Бога, Той е един от нас; а в света - е Бог с нас. Така всички пътища, които водят от Бога към човека и от човека към Бога се пресичат в Него. Позволете ми да ви представя този тайнствен и великолепен текст, който излиза от перото на Павел: “Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и повери на нас посланието на примирението”; ІІ Кор.5:19. О, тук всичко е казано. Първо, Исус е мост между Бога и човека, защото Той примирява света с Него. Второ, Исус е мост към самите нас, защото ни освобождава от нашите грехове. И на трето място, Исус е мост между хората, защото повери на нас словата на примирението. Това е едно примирение с три измерения. В дълбочина, ние се примиряваме с нас самите. В дължина - примиряваме се с тези, с които живеем. И във височина - примиряваме се с нашия Бог. Всъщност това са две измерения - хоризонтално и вертикално. Те се пресичат под формата на кръст - кръста, на който Исус се предложи в жертва за нас. Хубаво нещо е един мост - той позволява да минем от един бряг на друг. Исус ни предлага да открием най-хубавите брегове в нас самите, в другите и в Бога. Желаете ли да преминете тези мостове? Това е един чудесен път към другия.
Заинтригувани, двама мъже се приближават към Исус. Те желаят да се запознаят с Него. Исус се обръща към единия от тях, сякаш вече го е срещал под едно смокиново дърво, когато е почивал. Мъжът е изумен от всичко това и не скрива своята изненада. А Исус му казва: “Ще видиш по-големи неща от тези. Истина, истина ви казвам, ще видите небето отворено и Божии ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син”. Сега Бог ни прави чувствителни за тази истина, представена чрез образа на една стълба. Той ни призовава да преминем пропастите, които ни разделят. Ние се нуждаем от тези мостове. Господ е Бог, Който прощава. И нека Той ни помогне да си простим и отново да намерим път един към друг.
