Братът на Еудженио - Франческо Пачели - също не изневерява на фамилията, посветена в служба на папството. През същата година, от името на тогавашния папа Пий XI, той преговаря с Мусолини и достига до подписването на конкордат, който е част от по-голямо съглашение - Латеранския договор, с който се дава право на папата да образува самостоятелна държава Ватикана в рамките на град Рим. В замяна на това Мусолини изисква да се разпусне Италианската католическа народна партия. Папа Пий XI мрази тази партия, защото не може да я контролира. Той смята, че католическата партия негласно вкарва демокрация в църквата. В резултат на това, католиците от народната партия са принудени да се прехвърлят към Фашистката партия, и с това демокрацията в Италия е напълно затрита. Вратите за еднолична диктаторска власт на нацисткия главорез Мусолини са широко отворени.

Малко по-късно в Германия, на изборите през 1930 г, фашистката партия на Адолф Хитлер спечелва 6 милиона гласа и става втора по големина партия в парламента. Хитлер забелязва хитрата тактика на Мусолини и решава по същия начин да отстрани конкуренцията на Германската католическа партия. Той е убеден, че неговото дело може да успее само ако тази демократично ориентирана партия бъде отстранена от политическата борба. И това убеждение не е без основание. В началото на 30-те години католическата партия и католическите епископи водят активна кампания против "национал-социализма" - идеологията на фашистите. Те дори не допускат нацистите до службите в църквите и заявяват във вестниците, че нацизмът е противен на християнството. Например мюнхенският католически вестник "Правият път" по това време пише:

"Адолф Хитлер проповядва закона на лъжите. Всички, които станахте жертви на измамите на този човек, обсебен от деспотизъм, събудете се!"

Обаче справедливата борба на искрено вярващите католици срещу Хитлер е в пълно противоречие с възгледите на премиер-министъра на Ватикана Еудженио Пачели. Това много ясно се проявява по време на посещението на германския канцлер, католика Хайнрих Брюнинг във Ватикана през 1931 г. В своите спомени Брюнинг разказва, че Пачели е настоявал той "да образува дясно управление" заедно с нацистите, за да се подпише конкордат, изгоден за Ватикана. Когато Брюнинг му казва да не се бърка в Германската политика, Пачели изпада в силно раздразнение и започва да му се кара.

Обаче Пачели се оказва прав - единствено Хитлер е готов да подпише мечтания от него авторитарен конкордат. Цената за това се оказва катастрофална за Германия - пълното унищожаване на демокрацията, подобно на Италия. След като идва на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за конкордата. Преговорите продължават шест месеца, по време на които Хитлер отделя време за работа върху този договор повече от колкото за всички останали въпроси на външната политика по време на цялото му управление.

Конкордатът дава на Пачели правото да приложи Кодекса по църковно право върху католиците в Германия. В замяна на това, Пачели се ангажира да отдръпне католиците от политическа дейност. Преговорите се водят в пълна секретност. В тях участват Еудженио Пачели, Лудвиг Каас и втория човек след Хитлер - вице-канцлерът на Германия Франц фон Папен. Католическата църква в Германия е държана настрана, без никаква възможност за мнение в преговорите.

Хитлер заявява, че ще подпише конкордата само ако католическата партия гласува за Пълномощния акт - закон, който дава на фюрера права за неограничена власт. По нареждане на Пачели председателят на католическата партия Лудвиг Каас, напълно предан на Пачели, принуждава депутатите да се съгласят. След това Хитлер настоява католическата партия, последната реална сила в парламента, "доброволно" да се саморазпусне. Пачели отново нарежда на Каас да се съгласи и да разпусне партията. Така нацистите остават единствената политическа сила в Германия. Останали извън католическата партия, милиони католици се присъединяват към нацистката партия, разбирайки, че тя има подкрепата на папата.