Малко са текстовете в Библията, предизвикващи повече дебати от Римляни, 7 глава, библейски коментар по дискутираните в нея теми: „Значението на стихове 14-25 е един от най-обсъжданите проблеми в цялото послание. Основният въпрос е дали описаната тежка морална борба е автобиографична и ако е така, дали се отнася за опитността на ап. Павел преди или след неговото обръщане. Възможно най-простото тълкуване на думите му прави очевиден факта, че апостолът описва своя лична битка (виж стихове 7–11; Елън Уайт, Пътят към Христос, Свидетелства към църквата, т. 3). В същото време несъмнено е верно, че описва и конфликта, който повече или по-малко преживява всяка душа, изправена пред изискванията на Божия свят закон и пробудена духовно” (АБК. Т. 6. Стр. 553).

Библейските изследователи не са единодушни по въпроса дали Римляни, 7 глава описва опитността на ап. Павел преди или след обръщането му. Която и позиция да възприемем, важното тук е, че праведността на Господ Исус Христос ни покрива и в нея стоим съвършени пред Бог, Който е обещал да ни освети, да ни даде победа над греха и да ни оформи „съобразно с образа на Сина Си” (Римляни 8:29). Това е важното, което трябва да знаем и да преживеем, докато разнасяме „вечното благовестие” до „всеки народ, племе, език и люде” (Откровение 14:6).

Римляни 7:1-6

1. Вярващият в Исус Христос - свободен от Закона Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?

2. Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

3. И така, ако докато е жив мъжът й, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът й, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.

4. И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5. Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;

6. но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.

Илюстрацията на Павел в Римляни 7:1–6 е малко объркана, но внимателният анализ ще помогне да проследим логиката й.

Цялостният контекст на посланието е системата за поклонение, установена при Синай; именно нея има предвид апостолът, когато употребява думата „закон”. На евреите им е трудно да възприемат факта, че идването на Месия е сложило край на тази система, дадена им лично от Бога. Именно това е проблемът, който Павел се опитва да разреши – християните евреи все още не са готови да се разделят с нещо, представлявало толкова важна част от живота им.

С две думи, илюстрацията на апостола е следната: жена се омъжва за мъж. Законът я „връзва” за него, докато той е жив. През целия му живот тя няма право да се омъжва за друг. Но когато той умре, тя е свободна от закона, който я е “връзвал” за него (стих 3).

Какъв паралел прави апостол Павел между брачния закон и системата на юдаизма? Римляни 7:4, 5.

Както смъртта на съпруга освобождава жената от закона, който я “връзва” към него, така и смъртта на стария живот в плътта освобождава чрез Исус Христос евреите от закона, който е трябвало да спазва, докато Месия изпълни неговите символи.

Сега евреите са свободни за „повторен брак”. Поканени са да се „омъжат” за възкръсналия Месия и така да принасят плод на Бога. Тази илюстрация е просто още едно средство на Павел да ги убеди, че вече са свободни да се откажат от древната си система.

И тук, имайки предвид всичко останало, което Павел и цялата Библия казват за зачитането на Десетте заповеди, е нелогично и безсмислено да се твърди, че апостолът ще представя тези заповеди вече не като задължителни пред повярвалите евреи. Всъщност хората, които използват посочените стихове като аргумент в тази посока (че моралният закон е отменен), на практика изобщо не искат да кажат това; истинската им мисъл е, че е отменен само седмият ден – съботата, – а не целият закон. Да се приемат като основа за учение, че четвъртата заповед е отменена, премахната или заместена със заповед за освещаване на неделята, означава на тези стихове да се придава значение, каквото те никога не са имали, нито е замисляно да имат.

Ако апостол Павел наистина има предвид цялата система, дадена при Синай, тогава какво да кажем за Римляни 7:7, където той изрично цитира Десетте заповеди? Не разбива ли това становището, което защитихме вчера – че апостолът изобщо не говори за отмяна на моралния закон?

Отговорът е „НЕ”. Не бива да пропускаме факта, че под думата „закон” Павел разбира цялата система, въведена при Синай, която включва моралния закон, но не се ограничава само с него. Следователно, за да аргументира своята позиция, апостолът би могъл да цитира част както от Десетте заповеди, така и от всяко друго постановление в еврейската религиозна система. Но когато смъртта на Христос слага край на тази система, в нея вече не е включен моралният закон; защото той е съществувал и преди Синай, и продължава да съществува след Голгота.

Прочетете Римляни 7:8–11. Как Павел обяснява връзката между закон и грях?

Бог се открива на евреите и подробно им разяснява кое е правилно и кое е погрешно в морален, церемониален и здравен аспект. Освен това въвежда и наказания за нарушаването на различните закони. Престъпването на откритата Божия воля е дефинирано като „грях”.

Затова – пояснява апостолът – човек не би могъл да знае, че пожеланието е грях, ако „законът” не го информира за това. Щом като грях означава престъпване на откритата Божия воля, тогава в случай, че волята не е открита, човекът няма как да знае дали върши грях. И когато научи каква е Божията воля, разбира, че е грешник, осъден на смърт. В този смисъл, той умира.

Цялата аргументация на този текст и на цялата глава е построена така, щото да помогне на евреите (които уважават закона) да видят, че Христос е неговото изпълнение. Да, законът е необходим, но функциите му са ограничени. Неговото предназначение е да покаже на човека, че има нужда от спасение; но никога не е бил предвиждан като средство за придобиване на това спасение.

„Апостол Павел използва своята лична опитност, за да представи една важна истина относно онова, което се случва при обръщането. Той казва: „Аз бях жив някога без закон (не е знаел, че е осъден), но когато дойде заповедта (когато Божият закон бива представен на съвестта му), грехът оживя, а пък аз умрях”. Той вижда себе си като грешник, осъден от Божия закон. Забележете, Павел, а не законът умира” (АБК. Коментари на Елън Уайт. т. 6, с. 1076).

Религията е най- добре организираното мошеничество в човешката история, а църквата е акционерно дружество за експлоатация на човешката глупост.

Няма ли кой да направи РЕВИЗИЯ на нашата църква?! Тогава ще се установи, че тези тунеядци притежават МИЛИАРДИ!

Някакви доказателства за абсурдните твърдения в първия абзац?

Заповедите са съвет с любов от мъдър Баща. Нашето разбиране за Бога като любящ Отец не ни дава друго обяснение. Той ни дава заповедите по една единствена причина: защото ни обича и иска да бъдем щастливи.»
Пол Х. Дън