Римляни 10:1-4
| 1. Исус Христос - завършек на Закона Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел. |
| 2. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. |
| 3. Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда. |
| 4. Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва. |
Законничеството може да се прояви под най-различни форми – едни по-неуловими от други. Всички, които гледат към себе си – на своите добри дела, на диетата си, на това колко стриктно съблюдават съботата, на всички грехове, които не вършат (макар и с най-добри намерения) – падат в капана на законничеството. Всеки миг от живота си трябва да гледаме към Божията святост и да я съпоставяме със своята греховност - това е най-сигурният начин да се предпазим от мислене, което подтиква към търсене на „собствена правда”, а не правдата на Христос.
Римляни 10:4 съдържа цялата вест на апостол Павел към римляните в концентриран вид. Най-напред трябва да познаваме контекста. Много евреи „искат да поставят своята” правда (Римляни 10:3) и търсят „правдата, която е чрез спазването на закона” (Римляни 10:5). Но идването на Месия показва истинския път към правдата. Тя се подарява на всички, които положат упованието си в Христос. Цялата старозаветна жертвена система сочи към Него.
Дефиницията за закон по презумпция включва в себе си и Десетте заповеди, но това не означава, че и те са отменени. Моралният закон посочва нашите престъпления, грешки, недостатъци и ни показва нуждата от Спасител и прощение, води ни към Него и Неговата правда. В този смисъл Исус е „целта” на закона. Гръцката дума за “цел” е “телеос”, която може да се преведе също и като „намерение”. Христос е крайното намерение на закона; окончателна цел, която той трябва да постигне, е да ни заведе при Христос.
Да се тълкува този текст в смисъл, че Десетте заповеди (и по-точно четвъртата, защото именно тя се има предвид) са анулирани, означава да се направи заключение, което противоречи тотално на всички изявления на апостол Павел в Новия Завет.Случва ли ни се понякога да се гордеем колко сме добри, особено след като се сравняваме с другите? Може и наистина да сме „по-добри”. Е, и? Сравним ли се с Христос ще разберем реално колко сме „добри”.
