Веднъж в Южна Калифорния полицай ме спря и ме накара да изтегля колата извън платното. Този участък от пътя бе в ремонт и аз бях извършил нарушение. Бях карал не в това платно, в което трябва, но без да да осъзнавам, че съм се объркал, тъй като маркировката бе покрита с кал. Макар че знаех закона за движение, не бях разбрал, че го нарушавам.
Полицаят ме глоби и каза, че незнанието не е извинение. Бях на мнение, че то е възможно най-доброто извинение. Вместо да си платя, отнесох въпроса до съда. За щастие съдията погледна на нещата от моя гледна точка и отмени глобата.
Кой мислите е прав, съдията или полицаят? Смятате ли, че незнанието е оправдание за дадено нарушение? Как Бог гледа на незнанието ни и смята ли ни отговорни за нарушаването на закона Му?
Бихме могли да проучим няколко библейски текста, за да открием отговора. В Ез. 18:20 се казва: "Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде на него." В Йоан 15:22 Исус заяви: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега обаче нямат извинение за греха си." В Йоан 9:41 е записано: "Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате: Виждаме, грехът ви остава."
Запитвали ли сте се защо е трябвало да изминат толкова много години до унищожаването на Ерусалим, след като Исус бе говорил на еврейския народ и го бе оставил без извинение? Защо не падна огън от небето веднага след възкресението, за да бъдат убити тези, които разпънаха Божия Син?
В книгата "Великата борба" са представени две причини: Първо, не всички бяха чули, дори сред възрастните. Второ, децата. "Все още сред евреите имаше твърде много хора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същите благоприятни случаи да приемат светлината, която техните родители бяха отхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и на техните последователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде да видят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и животът на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва да бъдат осъждани заради греховете на родителите. Но когато въпреки познанието на цялата светлина, дадена на родителите им, те отхвърляха допълнителната светлина, подарена им специално, ставаха участници в греха на родителите си и превишаваха мярката на своето нечестие".
Не е ли добра вест, че Съдията на целия свят взема под вниманието непознаването на закона Му, преди да произнесе присъдата? Макар че сме грешни по рождение, Той не ни държи отговорни за състоянието ни, докато не получим достатъчно светлина и възможност за покаяние.
Грехът в света ни създава най-малко три проблема. Първият е греховното ни естество, с което сме родени. Вторият е списъкът с грехове, които сме извършили. Третият е съгрешаването в настоящия момент. Понякога хората си мислят, че ако спрем да грешим и никога повече не извършваме грях, няма да имаме повече нужда от Исус. Но докато сме живи, ще се нуждаем от оправдаващата Му благодат, която да покрива както греховното ни минало, така и греховното ни естество.
От друга страна, някои са убедени, че трябва да направят нещо, за да изкупят греховното си естество. Тъй като вярват, че сме грешни по рождение, решават да кръщават бебета, за да се справят с проблема. Августин проповядвал това, което обикновено се нарича доктрина за първородния грях, макар че би било по-точно да се нарече "първородна вина". Той вярвал в греховното състояние на човека при раждане и в отговорността ни за това състояние.
Но Бог никога няма да ни държи отговорни за греховете - независимо дали става въпрос за греховно естество, отминали грехове или настоящи грешки - докато не разберем две неща: Първо, кое е грях; второ, какво да правим с него. Едва тогава започва да ни държи отговорни.
Бог не се занимава с правенето на сметки колко души няма да пусне в небето. Напротив, поради голямата Си любов прави всичко, което един Бог на любовта може да направи, за да ни помогне да бъдем там. Разрешението на проблема за греховното естество, греховното минало и днешното съгрешаване е дадено чрез Неговата благодат.
19.10.2010 11:07
Ето това винаги ме е отблъсквало в т.нар. "ортодоксално Християнство" - непрекъснатото вменяване на вина (като се започне от "първородният грях" и се приключи с "вечната!? Геена"), като основен лайтмотив в учението, което твърди че.... Бог е Любов. Я ми дайте едно необоримо определение за "грях", но такова което да е възприемаемо от всички.
19.10.2010 11:37
Някой може да каже: "Ами тогава по-добре да не се интересувам от тия две неща, та да не ме държи Бог отговорен за греховете ми." И баба ми така ми казваше: "Е, баба, не ми казвай, по-добре да не знам, та не ми се вменява за грях." Но в Библията се казва: "Ако знаеш да правиш добро, а не го правиш, виновен си..." Същото е и ако можеш да научиш нещо, но не искаш, обърнеш му гръб и не се интересуваш, виновен ще си.
