Емоциите са жизненоважна част от човешката личност. Те могат да бъдат мощен стимул както за добро, така и за зло. Могат да ни направят щастливи, тъжни, уплашени или весели.

„Положителните” емоции носят усещане за удовлетвореност и благополучие; „отрицателните” причиняват болка и страдание. Първите благоприятстват душевното здраве и обратно – продължителното излагане на „отрицателни” емоции може да доведе до проблеми в поведението и взаимоотношенията. Затова всички емоции играят важна роля за цялостното ни съществуване.

Бог желае да се радваме на положителните емоции. Но заради греха често се изправяме пред неблагоприятното влияние на негативните. Библейските герои също не са „имунизирани” срещу емоционални върхове и сривове. Едни успяват да ги овладеят и контролират, а други не – губят контрол над тях и позволяват на отрицателните емоции да ги подтикнат към извършване на грях.

Връзката между емоции и поведение не е чиста и пряка. Понякога болезнени чувства може да ни подтикнат да паднем на колене и да потърсим Бога като последен Източник на помощ и подкрепа. В други случаи мъката може да накара хората да се откажат напълно от вярата си.

Следователно много е важно да научим повече за начина, по който емоциите влияят на живота ни.

„Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост” (Йоан 16:20).
 

история, изпълнена с противоречиви емоционални изживявания. Това бедствие кара хората да си причинят един на друг голяма физическа и емоционална болка. Последствията от тяхното поведение засягат цялата царска фамилия, дори бъдещите поколения.
 

Какво е емоционалното състояние на следните участници:
 

Амнон

Тамар

Давид

Авесалом

„Чувствата” на Амнон към Тамар не са истинска любов, а по-скоро силно сексуално влечение, защото след като получава онова, към което се е стремил, той „я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази, бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил” (стих 15). Преживяното от Амнон е илюстрация на емоционални крайности – неконтролируема похот (в контекста на кръвосмешение!) и ненавист. Поведение, породено от подобни емоционални състояния, почти винаги е неуравновесено и има сериозни последствия. „Любовта” на Амнон почти за миг се превръща в омраза. Той с презрение отхвърля и последната молба на своята сестра и насила я изхвърля от покоите си.

Тамар е истинска класическа жертва. Тя не откликва на ухажванията на Амнон и това го вбесява. После отива да се погрижи за своя брат по заповед на царя. Когато намеренията му й стават ясни, прави всичко възможно да го разубеди с описание на опустошителните последици от едно толкова нечестиво дело. Но твърдо решен да се добере до това, което иска, Амнон не е в настроение да търси и слуша мъдри съвети. И довежда своя план докрай.

Подобно на всяка жена, преживяла изнасилване или друго насилие, Тамар несъмнено изпитва гняв; чувства се унизена и използвана; със сигурност самочувствието й страда силно. Нейният брат Авесалом не й донася голямо облекчение със съвета си да запази мълчание. Неговият план е да отмъсти за изнасилването, като убие Амнон. (Между другото отстраняването на по-големия му брат увеличава неговите собствени шансове за престола на Израел.) На Давид – бащата на всички герои в историята – тези събития причиняват гняв, тежка болка и скръб.