“Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог... но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.”
Изпитът за вярност
Сътворени невинни и святи, нашите първи родители не бяха поставени извън възможността да извършат зло. Бог можеше да ги сътвори без сила да нарушават Неговите изисквания; но в такъв случай не би могло да има никакво развитие на характера; тяхната служба не би била доброволна, а принудителна. Затова Той им даде силата да избират да отдават или да не отдават послушание. И преди да получеха напълно всичките благословения, които желаеше да им дари, любовта и верността им трябваше да бъдат изпитани.
Само злото не бе дадено
В Едемската градина се намираше “дървото на познаване доброто и на злото... и Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него” (Бит. 2:9-17). Божията воля бе Адам и Ева да не познават злото. Познаването на доброто им бе дадено щедро; но познаването на злото - на греха и неговите последици, на уморителния труд, на тревожните грижи, на разочарованието и скръбта, на болката и смъртта - това бе задържано от тях, защото Бог ги обичаше.
Всяването на недоверие
Докато Бог търсеше доброто за човека, Сатана търсеше неговата гибел. Когато Ева, незачитайки съвета на Господа относно забраненото дърво, дръзна да се приближи до него, тя се досегна до своя враг. Като възбуди интереса и любопитството й, Сатана продължи нататък - да отрича Божието слово и да всява недоверие към Божията мъдрост и доброта. На изявлението на жената относно дървото за познаване на доброто и на злото: “Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете”, изкусителят отговори: “Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото”.
Разумът срещу вярата
Сатана желаеше да им внуши, че познаването на доброто смесено със зло би било голямо благословение за тях и че Бог, забранявайки им да ядат от плода на дървото, задържаше от тях нещо много добро. Сатана настояваше, че именно поради чудните свойства на дървото да предава мъдрост и сила Бог им бе забранил да вкусят от него, и че по този начин им пречи да достигнат до по-благородно развитие и по-голямо щастие. Той заяви, че сам е ял от забраненото дърво и като резултат придобил силата на говора; че ако и те ядат от него, ще се издигнат до по-възвишена сфера на съществувание и ще навлязат в по-обширно поле на познание.
Сатана твърдеше, че е получил голямо добро като е ял от забраненото дърво, но не даде да се разбере, че поради престъплението си той бе изхвърлен от небето. Това беше лъжа, но така прикрита в одеждата на очевидна истина, че Ева, омаяна, поласкана, съблазнена, не различи измамата. И пожела това, което Бог бе забранил, изпита недоверие в Неговата мъдрост. Ева захвърли вярата, ключът на знанието.
