Опитайте се да си представите тази сцена. Благочестиви евреи от целия тогавашен свят са събрани (както всяка година) за великия празник. И изведнъж се случва нещо необикновено? Групичка галилеяни, познати по-скоро като грубовати селяни (но в никакъв случай не от изтънченият елит на Израил!) внезапно започва да говори на всичките техни различни езици! Какво става?!

Човек може да си представи смайването на евреите, дошли от далечни страни, които изведнъж чуват учениците да говорят на собствените им езици. Те са така поразени в един момент (Деяния 2:13), че някой от тях дори ги обвинява, че “са се напили със сладко вино” – твърде нелепо обяснение, като се замислите (все пак, колко хора под влиянието на алкохола започват да говорят на език, който никога дотогава не са знаели!).

От Деяния 2 гл., където за първи път се споменава за дара на езиците, става съвсем ясно, че те са дадена от Духа способност да се говори на чужд език. Всъщност думата, преведена тук с “език” (като в 1 Коринтяни 14 гл.) е глосса и означава “говорим език”. Ако използваме принципа на тълкуване, при който трудните библейски пасажи се тълкуват на базата на по-лесно разбираемите, то тогава някои от текстовете, в които се говори за езиците (1 Коринтяни 14 гл.), трябва да бъдат проучени в светлината на онова, което е ясно. А от Деяния 2 гл. е ясно, че дарът на езиците е способност да се говори чужд език. Този момент е много важен, особено в светлината на феномена, наричан днес “говорене на езици”, за който някои християни вярват, че повтарянето на неразбираеми изрази е изява на Светия Дух. Определено не това се е случило, когато Светият Дух се е излял на Петдесетница.

Елън Уайт, Деяния на апостолите, стр. 15-18;

“Под формата на огнени езици Светият Дух застана над събраните. Това бе знакът за дадения на учениците Дар, направил ги способни да говорят свободно непознати дотогава за тях езици. Огънят бе само символ на пламенността, с която те щяха да се трудят, както и на силата, която щеше да съпровожда делото им” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

“Някои хора, практикуващи т.нар. от тях “дарби”, казват, че Господ им ги е дал за  църквата. Своето безсмислено бърборене те наричат “незнаен език”, но той е незнаен не само за тях, а и за Господа, и за цялото небе. Такива дарби са изявявани от мъже и жени, подпомагани от големия измамник. Фанатизъм, фалшива екзалтация, фалшиво говорене на езици и шумни изяви са считани за дарби, които Господ е поставил в църквата. Тук някои са измамени!” (Елън Уайт. Свидетелства към Църквата. Том І).