Група жени стоят при един отворен гроб. Там има един странен мъж. Може би е градинарят. Но когато се готвят да тръгнат, тайнственият непознат назовава една от тях по име. “Не Ме докосвай” - казва. И това беше най-невероятната среща

Пробуждане за вярата

Тиери Льоноар пише, че вече 2000 години ни разказват все същата история. Това е историята на една загадъчна личност и с времето сякаш мистерията расте. А колкото повече се говори и пише, и се изучава Неговия живот,  толкова повече нараства нашето удивление. Три години този човек беше внимателно слушан и наблюдаван. След това Го убиха. И ето, изминаха две хилядолетия, а Той продължава да предизвиква внимание, да променя хода на много съдби и събития. В Негово име хората си прощават, приемат се като роднини и се обичат. Но в същото име - се мразят и убиват. Той стана емблема на противоположни идейни течения и бе идентифициран като революционер, лидер на подтиснатите, хипи, социалист, мистик, мъдрец, феминист, а също така и като пророк за края на света. И ето ни сега изправени срещу Исус, като пред някаква скулптура, върху която през вековете са нанасяни различни слоеве бои, лакове и концепции. И може би дълбоко в себе си се колебаем и си казваме: “Не, много пластове са наслоени. Това не е оригиналът. Губи се личността.” И тогава заставаме пред няколко алтернативи.

     Първата е да престанем да се интересуваме от тази тайнствена личност. Има толкова много претенденти за водачи - по-динамични, по-ярки и по-обещаващи.

     Втората възможност е да свалим наслояванията и да се опитаме да възстановим оригинала. Но накрая може да не остане нищо. Може би всичко това е само мит, една легенда, нещо отживяло и архаично.

 

     Какво е раждането на Исус? - една измислица. А чудесата Му? – може би са илюзорни. Възкресението ли? - халюцинация на бедни и невежи хора. А християнската вяра и надежда? -  това пък е най-жалката работа.  Въпросът, пред който се изправяме, е, дали трябва да бъдем толкова глупави и наивни, че и днес да вярваме в Исус?  А и какво е вяра? Ето един добре познат стих от Посланието към Евреите 11:1, който я дефинира: “А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме; убеждения за неща, които не се виждат”. Е, браво, ще каже някой, вярата била увереност. Каква увереност днес може да имаме? Текстът уточнява: ”Увереност за ония неща, за които се надяваме.” В един пасаж са на лице две думи, които си противоречат - сигурност и надежда. Представете си, че вашият хирург ви каже: “Надявам се, с цялото си сърце се надявам, че няма да засегна аортата при операцията.” Как ще се почувствате? И след това стихът продължава с парадокси. “Убеждения за неща, които не се виждат.” Виждали ли сте невидими неща?

Атеист или невежа?

Вярата е изследване

Ето един анекдот, популярен сред православните монаси: Знаете ли каква е разликата между философ и богослов?  Философът е човек, който търси в една черна пещера чисто черна котка, която в действителност не съществува. И, разбира се, той няма да я намери.

А богословът е човек, който търси в една черна пещера черната котка, която реално не съществува, но понякога той я намира.

     Да се събудим за вярата, да открием Исус, да Го намерим и да заживеем в хармония с Него – възможно ли е това? Дали не се прицелваме към нещо, което не съществува? И все пак, аз ви казвам високо и ясно, че вярвам в Исус. Той е моят хоризонт и единственият смисъл на живота ми. Нека в този свят близки да се разделят, живота да се разпада, Исус остава единственият мост, Който позволява истинска среща между хората. Защото Той беше преди всичко Този, Който премахва преградите между човешките същества. И днес все още Неговият пример ни зарежда с енергия. И днес, Той продължава да е нашият мост към живота. Да, аз вярвам. И залагам на това безумие - да се доверя на невидимото. Това е едно предизвикателство, но като всички подобни неща, би могло да прерасне в една вълнуваща опитност.

     Може някой да каже: “Късметлия, ти имаш вяра.”  Като че ли вярата пада от небето и я наследяваме, както цвета на косата или очите.  Други съжаляват: “Нямам късмет, загубих вярата си”, сякаш тя е портфейл, който изпада от задния джоб, без да забележим.

     Сега ще ви разкажа една малка история. Един атеист среща равин и го предизвиква: “Какви доказателства ще ми дадете, че Бог съществува?” Равинът пита: “Чели ли сте Тората?” Атеистът казва: “Вие не ме разбрахте, аз съм атеист и не съм я чел.” Равинът продължава: “В такъв случай, чели ли сте Талмуда, който съдържа поученията на нашите духовни учители?” Опонентът отвръща: “Налага се да повторя, че аз съм атеист и не съм чел вашия Талмуд.” За последен път равинът рискува с въпроса: “Познавате ли поне един текст от нашите пророци?” Изнервен, атеистът натъртва: “Нищо не знам от всичко това, аз съм атеист. Вече няколко пъти ви казах”. И тогава равинът спокойно отвръща: “Господине, мога да ви успокоя, вие не сте атеист, а невежа.”

     Павел пише в Римляни 10:17: ”И тъй, вярата е от слушане, а слушането от Христовото слово.” Това е нещо изключително. Всъщност вярата е едно изследване. Не случайно един ден Исус каза на тълпата: “Царството Божие прилича на търговец, който търсеше хубави бисери”. Какво означава това? Вярата е откритие, предшествано от съзнателно и доброволно търсене.

     И така, предлагам ви да потърсим една разумна вяра. Днес повече от всякога имаме чудесни средства за изследване. Просто трябва да анализираме фактите. И след това всеки от вас би могъл свободно да определи отношението си към Исус Христос.

Кой е Исус?

Свидетелството на древните документи

Познаваме животът на Исус от историята на Евангелията. От две хиляди години тези текстове са приписвани и предавани, за да достигнат до нас, напечатани в нашите Библии.

     Спомнете си играта безжичен телефон. Някой прошепва една фраза, която се предава на ухо. Очевидно, тя ще стигне до последния участник напълно изкривена. Аналогично, дали историята на Исус не е деформирана през вековете, подобно на играта безжичен телефон? Възможно ли е до нас да е достигнал един сборник съчинения, изопачен от мечтите и фантазиите на хората през различните епохи. Съществувал ли е Исус?

     Днес притежаваме исторически текстове от времето на Христос, различни от евангелските доклади. Да обърнем внимание на трудовете на еврейския историк Йосиф Флавий, роден 37 година от н.е. в Ерусалим. Той е бил затворник в Рим, когато пише историята на своя народ. Ето един пасаж от версията, която по всяка вероятност е претърпяла най-малко изменения: “По това време живял един мъдър човек на име Исус, с безупречно поведение, известен с добродетелите си. Той имал много последователи. Пилат Го осъдил на смърт чрез разпъване. Но Неговите ученици проповядвали учението Му. Те разказвали, че Той им се явил три дни след Своето възкресение.  Може би това е бил Месия, за Когото пророците са писали.” Това е свидетелството на един съвременник в зората на християнството. И забележете, този историк никога не е бил християнин. Въпреки някои, които оспорват достоверността на определени части от древния документ, като цяло повечето изследователи са съгласни, че той доказва по безспорен начин историчността на Исус.

     Има и друг текст, също от еврейски произход, известен като Вавилонския талмуд, датиран 350 година след Христа, който говори за мъките на Исус, макар и без особена симпатия. “В навечерието на Пасхата разпънаха Исус. Четиридесет дни преди екзекуцията един герой вървеше пред Него, казвайки: “Той ще бъде убит, защото практикува магьосничество и съблазнява Израил.” Ако някой може и желае да каже нещо в Негова защита, нека го направи. Но тъй като никой не пожела да Го защити, Той беше разпънат в навечерието на Пасхата.”

     Ние разполагаме и със свидетелството на Римската администрация, което доказва, че в древността на никой от противниците на християнството дори не му е идвало на ум да се съмнява, че Исус реално е съществувал и е част от историята, а също, че е екзекутиран от римляните. И така, когато снемаме пластовете от тази статуя, ние откриваме реалността.

 

 

 

 

 

 

Твоето неверие не означава, че Бог не съществува и че Исус не е възкръснал. Ако искаш да имаш доказателства от Бог, просто попитай Него, дали Исус е от дясната Му страна, не цитирай. Той е Твоя Създател и ще ти отговори. Бог отговаря на всеки който го потърси. Аз съм инженер по професия и не си мисли, че ще повярвам нещо, което не съществува. Доказателствата от Бог дойдоха след като повярвах. Така че, помисли си. Не пиши за неща, които не познаваш. Ако знаеш истината, истината ще те направи свободен (Исус).
Или Аз съм пътя, истината и живота. Някой да ги е казал тези думи преди или след Исус?
Благословение!

Разбира се, че е така точно това твърдя ! Просто заглавието е провокиращо , моля те прочети го цялото или пак ;))))))


Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.
12. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
13. Коментари за този стих във форумаИ никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето, т. е. Човешкият Син, Който е на небето.
14. И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син
15. и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.
16. Коментари за този стих във форумаЗащото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
17. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

Извинявай, подведох се от заглавието и началото на статията и не я дочетох докрая. Моя грешка.
Благословение!

И аз благодаря, това наистина ми хареса ;)))