Един човек върви през полето, което е готово за сеитба, без да знае, че го очаква една изключителна съдба. Тя ще му донесе ненадминато щастие, но и най-голямото страдание в живота. Той намира в полето изоставено бебе и провидението променя изцяло неговия път. Човекът се спира, взема малкото същество и за миг разбира, че този нов живот в ръцете му е проникнал вече в неговия. И от този ден нататък нищо няма да е така, както е било преди. Това е безпрецедентна авантюра на общуването.

Една тъжна приказка с отворен край

     Каква странна история! Тя разказва за съдбата на едно дете, изоставено в нивите. Искате ли да чуете края? Ето фактите: става дума за биографията на един мъж, който се разхождаше в полето. Изведнъж той забеляза нещо странно, което мърда в житата, приближи се и видя новородено бебе. Дори пъпната му връв не бе прерязана, а по тялото му имаше следи от кръв. Без съмнение, майката го бе родила тук и го бе изоставила. За съжаление, такава бе обичайната практика в онази епоха, когато детето е момиче. Развълнуван, човекът го взе на ръце и нежно прошепна: “Дишай! Искам да живееш!” И го отнесе със себе си. Изми кръвта, намаза го със зехтин, какъвто бе обичаят тогава, облече го в скъпи дрешки от фин лен и бродирана коприна и го покри с бижута.

     Детето растеше бързо. А мъжът го повери на някаква детегледачка, защото му предстоеше дълъг път. Изминаха години и след време, когато се върна, той видя една прекрасна жена. Беше толкова хубава! Захвърленото бебе се бе превърнало в красавица. И това, което трябваше да стане, се случи. Мъжът истински се влюби в тази, която спаси от смъртта. Последва една вълнуваща любов, ознаменувана с женитба. Родиха им се много деца. И тук можем да спрем. Хубавите приказки именно така завършват, нали? Но, уви. нашата история продължава.

    Жената беше толкова обаятелна, така пленителна, че за нея говореха всички. Един ден забеляза, че мъжете се обръщат след нея и това й хареса. Постепенно тя предаде своя съпруг, като се предлагаше на много други. Историята разказва, че с неговото злато, дори си правеше идоли. И върхът на ужаса беше, че жертваше децата си на тях. А съпругът? Разбира се, той  беше потресен. Спомняше си за детето, което намери в полето. Изоставено, отхвърлено дете. И се надяваше: „Може би тя ще се промени!?”  Вярваше в това.  И тогава разбра колко много я обича и колко дълго е готов да чака. Знаеше, че се нуждае от търпение и време. А дните отлитаха. И един ден, когато отиде на пазара за роби, сред тях видя и своята любима. Продаваха я като робиня. Той се приближи и плати цената, за да я откупи. И след това предприе нещо чудесно. Без да я обвинява за нищо, я отведе в пустинята. Далече от всички и всичко. Сами! Отделени от този живот, който се бе превърнал в кошмар. Благодетелят желаеше да бъде сам с нея, за да спечели отново любовта й. Все още я обичаше, както в началото. Не изпитваше никакво чувство на отмъщение, нито омраза. Само обич и нищо друго. Прости й всичко и поднови брачния обет, свързвайки се с нея завинаги.

Истината за Божията любов   

     Ето това е историята.

     Може би ще ви изненадам, като ви кажа, че тя се намира в Библията. Малко позната е, но е толкова хубава. В книгата на Езекил е описано детството, а за любовта, предателството и прошката говори Осия. Пророците ни казват, че са я получили от устата на Бога. И за да се уверим, че този разказ е повече от една измислена приказка, Осия е подтикнат от Бога да се ожени за блудница. Във видение Господ му казва: “Вземи за жена Гомер, проститутката”. И това е словото, което пророкът трябва да изживее в плътта си, за да покаже неговата тъжна реалност. А сега на нас ни остава да вникнем в сърцевината на тази провокативна и противоречива история.

     Това е истинската приказка за една ранена любов. Влюбеният мъж копнее да изрази чувствата си пред една жена, която непрекъснато му изневерява. Тази история, казват пророците, е любовната връзка на Бог с хората. Алегорията е изненадваща, нали?

    На страниците на Стария Завет можем да намерим много декларации на Божията любов. “Обичам те. Ти си скъп в Моите очи. Върни се при Мене. Въпреки твоята невярност, Аз държа на завета си с теб. Толкова бих искал този завет да бъде вечен.”

 Това са думи до Израил, народът, избран от Бога да бъде светлина на народите, за да може любовта на Създателя да достигне до всички хора. Представата за един Бог, влюбен в Своите създания и търсещ връзка с тях, никъде не присъства в античната религия. Това е Бог, Който поема инициативата. Това е Бог със сърце от плът, а не от камък. Бог, Който иска да обича, а не да властва над нас. Бог, Който повече дава, отколкото получава. Един Бог, Който, за разлика от всички други измислени богове, не получава дарове, а сам се предлага като дар. Езекил пише: ”И когато заминах край тебе, и те видях да се валяш в кръвта си; рекох ти, като беше в кръвта си: “Да си жива!””(Езекил 16:6)  И на друго място той отбелязва думите на Бога: “Заклевам се в живота Си - казва Господ Йеова, - не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете?” (Езекил 33:11)

     Какво откриваме в тази история? Първо, един Бог, Който търси човека, там където е. И второ, Неговото желание за нас не е за живот на страдания и кръв. Откриваме един Създател, Който разкрива Своята любов и плановете Си на човека. Един Бог, Който иска да сключи завет с теб и мен. Един Бог, Който ще се върне, за да утвърди вечен съюз с човечеството, което Го е отхвърлило. Един Бог, Който има план за всички нас. Неговите перспективи далеч надминават този нещастен и кратък живот. Живот, който е загубил вкуса на вечността. Нямате ли желание да срещнете някого, който да ви обича толкова много и който ви предлага преживявания с вкус на вечност? Нямате ли понякога чувството, че Бог е имал друг идеал за живота, но нещо трагично е попречило той да се осъществи? В този свят има толкова красота и любов, но същевременно и толкова ужаси. Той прилича на една чудесна картина, разкъсана и омърсена, но чийто останки ни помагат да открием, въпреки всичко, идеята за един велик Художник. Дълбоко в нас е заложен един копнеж по вечността, един порив за нов живот.

     Но има нещо, което прекъсва красивата история на любовта. И все пак не всичко е загубено. Съществуват обещаващи факти, които подхранват тази измъчена надежда. Библията говори за една трагична раздяла: грехът. Е, добре, ето изтървах думата, тя гореше на устните ми. Но знаете ли, всеки християнин, който се уважава, не се спира дълго на това понятие.  Грях!, какво ли не е казвано за него. Мнозина не се колебаят да мислят: Грях? Грях! - няма такова нещо. Но ето…

Началото на разрива

     Първата книга на Библията, “Битие”, е доклад за живота на нашите прародители - Адам и Ева. Те обитават една прекрасна градина, Едем.  Там се намира дървото на живота. Чрез него всеки ден те черпят сила от Създателя. Да се храниш от дървото на живота означава да приемеш, че си зависим от Бога. В градината има още едно стратегически важно дърво - дървото за познаване доброто и злото. То беше абсолютно забранено. Всички дървета бяха позволени, с изключение на това дърво. Защото ако някой би взел решение да посегне, въпреки забраната, това би показало, че е решил да бъде независим от Бога.  Но ето, един ден змията, символ на злото,  успя да посее семето на съмнение в сърцето на човека, като го покани да опита забранения плод. “Яжте - каза тя - и ще бъдете като богове”.  С други думи подстрекателството беше следното: “Защо да бъдете зависими от Бога, станете вие богове”.  Тази философия  - за бога, който е в нас - е на мода и днес. Змията предлагаше независимост и край на послушанието, отричайки, че резултатът ще е смърт. Опиянението беше кратко, а жестоките последици са очевидни и днес: изтощителен труд, страдание и смърт.

     Спомням си един анекдот. Нещастен човек се хвърля от стотния етаж на небостъргач. А когато прелита край 50 етаж, го питат: “Как си?” И макар че се хвърля като птица в бездната, той отговаря: ”Чудесно. Дано да продължи по-дълго.”

    Адам искаше да бъде независим като Бог. И стана така. Но по този начин той прекъсна единствената си връзка с живота. Смъртта е следствие на раздялата с Бога.  Грехът също е една раздяла с Бога и с живота.

Отсечената череша   

     Един ден видях череша, цялата потънала в цвят. Уви, тя беше отрязана до земята. И макар корените й все още да черпеха живот от почвата -  напразно – стволът й бе отрязан. А цветовете се бяха развили и плодовете бяха започнали да се оформят. Но черпеха сила за живот от един източник, който не се подновява. Малко по-малко той ще се изчерпи и накрая дървото ще умре, без плодовете да достигнат зрялост. Ето я драмата на човека. Той предпочита смъртоносната автономност, пред една оживяваща и освобождаваща зависимост от Бога. И текстът казва, че след този избор, Адам и Ева се чувстваха голи и засрамени. Да, те искаха да се скрият, изпитваха вина и срам. А това не е ли ежедневие за нас? Отказът да бъдем зависими от Бога, води до страх. Те инстинктивно се скриха, опитваха се да се облекат, да се извинят, да се оправдаят - също като нас. Но напразно. И в резултат от това, близкият Бог става далечен и странен. Една стръмна пропаст е издълбана между човека и Бога. Нишката на живота е прекъсната. Връзката с Извора на живота е скъсана. И чувствам, че животът ми е илюзорен, сякаш не е истински. Аз съм едно прерязано дърво.  Това е драмата на човечеството. Тя се дължи на греха. И всички престъпления в този свят са само последица от разрива с Бога. След това книгата “Битие” говори за първото убийство. Големият син на Адам уби своя брат. И днес братя убиват братята си.  Сега имаме достатъчно примери за това. Днес човекът се пита все по-настоятелно: “Къде сгреших?” И търси отговор в центрове по медитация, в различни религиозни общности, защото осъзнава, че е загубил достойнството си на Божий син. 

Любовното писмо на Бога

     Една носталгия, на която не знаем името, неизменно ни преследва.  Без съмнение, най-голямата криза на човечеството не е нито политическа, нито икономическа. В нас се раждат въпроси, които ни тревожат. Но Бог ни дава отговор. Ние видяхме това в историята за една изстрадана любов. Той предприе действия, за да върне човека към идеала, който е имал за него. Затова още в първите страници на Библията намираме мостове, прекарани от Бога към нас.  Уважавайки свободата на човешкия избор, Господ се обръща чрез вестители, за да ни предаде Своето любовно послание. Това е вест, която света трябва да чуе от уста на уста и от сърце на сърце, докато дойде Божието царство.

     Позволете ми сега да ви предам с няколко думи, как Бог ни запознава със Своя спасителен план.  Господ избра един човек, който отговори на Неговия призив - Авраам. Библията го представя като баща на вярващите и приятел на Бога. Той изостави всичко и сключи Завет на вярност и любов със своя Създател, който се простираше и върху потомството му. Неговите наследници подновяваха този Завет. Вярно е, че те навлязоха в тази опитност неуверено, колебливо и понякога избираха грешни пътища. Например Яков, внукът на Авраам, макар че бе наследник на Завета, започна да се бунтува и нарани всички около себе си. Колко подлост и лъжи имаше в живота му!  Трябваше да напусне дома си, за да избегне смъртта. Една нощ, когато беше твърде уморен и се опитваше да заспи, мощна светлина проби черните, болезнени облаци над него. И той видя пред себе си една грандиозна, светеща стълба, чиято основа беше в краката му, а краят й се губеше в безкрайния простор и стигаше небесните врати. Ангели се качваха и слизаха по нея. Тя бе мост към Бога; ръка, подадена от небето. И Яков осъзна, че макар да бе продал семейството си, животът бе възможен. Това беше смисълът на неговия сън.  Бог иска да се свърже с човека, въпреки всичко. Неговият план се осъществява постепенно. Той е слънчевият лъч, пречупен в призмата на човешкото съзнание, който се разпада на много цветове.  Никой от тях не носи пълнота, но всяка багра е част от истинската светлина, която идва от Бога. Така, споделеното познание за Него, се превръща в небесна дъга. А Господ се открива на пророците. Думата “пророк” буквално означава ”говорител на Бога”. Пророците бяха божествените мостове към човека, отразяващи цветовете на Божията любов. И всички тези носители на светлина предаваха Божията вест, говореха, пишеха, за да могат откровенията на небето да преминат границите на пространството и времето. И аз приемам вестите на любов като Божие слово. Библията е книгата, която ги съдържа и тя надживява хилядолетията и мрака. За мен Свещеното писание е един мост към Бога, също като стълбата на Яков. Тя е моят спасителен фар в този развълнуван свят. Неговата дъга запълва нашите нощи и ни дава надежда за истинската Светлина.

Безумната авантюра

     И ето най-голямата стъпка на Бога, която Той предприе, за да общува с човека. Без съмнение това е най-великата и най-безумната авантюра в историята на комуникацията. Бог толкова се доближи до човека, че Неговото Слово стана плът. Господ прие човешко тяло, за да живее между нас. Исус стана най-силното средство, което Бог избра за да ни доближи. И ние четем в Посланието към евреите: “Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни ни говори чрез Сина.” (Евр. 1:1,2)  С Исус пълната светлина достига човека. Йоан, в своето Евангелие, нарича Христос - Божие Слово. И казва за Него: ”В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана.”(Йоан 1:4,5)

Една притча - историята на греха

     Чуйте още една история. Един стопанин насади лозе и го повери на земеделци, защото трябваше да замине за далечна земя. И когато дойде време за беритба, изпрати слугите си при земеделците. Но се случи нещо страшно - всички те бяха бити до смърт. Научавайки тази ужасна новина, стопанинът изпрати други слуги - по-многобройни. Те имаха същата участ. Накрая, той изпрати своя син, мислейки: “Ще почетат сина ми”. Но когато го видяха, убийците си казаха: “Ето наследника, да го убием; така ние ще наследим лозето.” Тази история е разказана от Исус. Той обичаше да разказва притчи, за да поучава тълпата.  И този случай сякаш ни напомня историята на Адам и Ева. Виждаме нашите прародители, поставени в лозето на своя Господар. Изправени са пред една отговорност. Но те правят преврат, решават да скъсат договора със Собственика. Подсъзнателно разбираме техните намерения: “Да Го убием, така ще Го наследим”. Змията им внушава: “Да, вие ще бъдете богове”. Това е същото, което казаха Адам и Ева. И там, в Евангелието на Йоан, са записани Исусовите думи: ”Който Ме е видял, е видял Отца”. В Христос беше животът. Животът бе светлина на човеците. А светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я разбра. 

Божиите мостове

     Всички драми, които преживяваме днес, са следствие на разрива ни с Бога.  Но Господ е търсил възможности да изгради мостове към нас. Един цар става пастир, за да спечели сърцето на пастирка - това е лудост, но ние можем да го разберем. Сърцето има своите доводи.  Но, че Бог става един от нас, че Той преодолява всяко разстояние, за да бъде с нас; че Този, Който е бил така високо, слезе толкова ниско! Дори не бихме мечтали за такъв Бог, защото това надминава границите на благоразумието. Защо? “Защото ти си скъп в Моите очи и защото Аз те обичам” - казва Бог чрез пророк Исая, а чрез него и на всеки един от нас. Признавам, че с удоволствие препрочитам тази декларация на любов. Много хора живеят лошо, защото са в разрив с родителите си. Има една пропаст между родители и деца, която съсипва целия измъчен живот, защото един баща никога не е казал на сина  си или на дъщеря си: “Обичам те, ти си скъп за мене, гордея се с тебе”. Един разрушен живот, защото любовта е несподелена. Доказано е по неоспорим начин, че гледаме на себе си така, както ни вижда най-ценният в нашите очи човек. За всяко дете това са родителите.  Да знаеш, че имаш един Баща, Който е над всички бащи. Баща на твоите бащи. Да знаеш, че те обича и иска да ти го каже, въпреки всички разриви; че Той дори е приел да умре от любов към тебе. Да, всичко това ни помага да вдигнем очи, въпреки всички привидности, и да вярваме, че Бог има план за човечеството и последната дума е Негова. Може би от нас зависи историята, но крайната участ зависи от Бога. Аз имам тази увереност.

     Човекът от първата история взе в ръцете си изоставеното дете. Той искаше то да живее и обвърза живота си с него. Господ предлага това и на нас. Бог, Който те търси, уважава твоя избор. Можеш да говориш с Него, така както се говори на един Баща, Който те обича и е готов да те разбере. Вярвам, че нашите молитви, въздишките ни, стремежът към Него - всичко това отнема част от разяждащите ни съмнения.

     Когато сме се молели достатъчно дълго, ще разберем най-после, че Той ни е слушал от самото начало, че ни е чакал през цялото време, за да се появи в живота ни и да ни даде надежда. Молитвата е път, по който се разкриваме на Бога.

     И сега е време да отидем при Него с цялата увереност, че Той се свърза с нас чрез един договор с една вечна връзка. Но колко често я прекъсваме! Колко пъти се отдалечаваме от Бога! А Той неизменно ни напомня любовта Си и прави всичко възможно да прекара мостове към нашите души. Мостове от думи, които идват от устата на древните пророци:  “Ти си ценен, защото те обичам – казва Господ. -  Аз те изкупих. Призовах те по име, Мой си ти. И Аз ще бъда завинаги с тебе.”