Пророчествата на Библията могат да бъдат класифицирани в две големи групи. Към първата спадат така наречените условни пророчества - изпълнението им е поставено в зависимост от решението и поведението на Божия народ през вековете (виж Второзаконие 28-30 гл.). Понякога условието може да не се споменава явно, а да се подразбира. Силен пример в това отношение е книгата на пророк Йона.
    Другата група се състои от така наречените апокалиптични пророчества. Апокалипсис в превод означава откривам, откровение. Оттам идва и думата апокалиптика, която има същото значение - разкриване. С нея се свързва името на богословска дисциплина за предаване на пророчествата. Понякога тя се използва като общо название на редица съчинения от първите векове преди новата ера, представящи в алегорична (поради гнета на римското владичество) форма идването на Месия, края на света и наказанието на угнетителите.

    Библейската апокалиптична част се състои от безусловни пророчества, в които се третира въпросът за Божието царство, оправданието на светиите, Божия съд и установяването на Неговото царство на земята. Тези пророчества са съсредоточени най-вече в двете големи книги на Божественото откровение: книгата на пророк Даниил в Стария завет и книгата "Откровение" в Новия завет. Към тях могат да се прибавят части от книгата на пророк Захария, Матей - 24 гл., Марко - 13 гл., Лука - 21 гл., както и части от посланията в Новия завет. За отбелязване е, че книгата на пророк Даниил е първата книга в Стария завет, която прави  разграничение между първото и второто идване на Исус Христос (Месия).

    Какво е мястото на Библейските пророчества? Каква е ролята им в живота на вярващия?
    Пророчествата са тясно свързани с представата ни за Бога. чрез тях Той се изявява като такъв, от когото всичко зависи, включително и развоят на събитията.
    "Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства...! Нека ги приведат и нека ни явят какво има да стане...известете ни бъдещето, за да познаем, че сте богове...!" (Исая 41:21-23).
    Според Библията да се познава бъдещето,  е характерна черта само на Бога. чрез пророчествата Той разкрива своето намерение и цел. В този смисъл те представляват философията на историята.
    Пророчествата са много тясно свързани с вярата. Целта на всяко от тях е да подготви вярващите в Бога за предстоящи кризи и събития.
    "Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците!" (Амос 3:7).
    Изпълнението на пророчествата ни дава уверение в Божието ръководство, усилва вярата и ни помага да вярваме в бъдещото изпълнение на събития, противоречащи на особеностите на нашето мислене.
    "Научете се от притчата за смокинята. Когато клоните й вече омекнат и развиват листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите да става всичко това, знайте, че Той е близо при вратата!" (Матей 24:32,33); "А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближи! (Лука 21:28).

    Но като че ли най-важното нещо, което трябва винаги да помним, е, че в пророчествата по особен начин се открива Божият характер. Неговите милост, любов и правда.
    "И така, още имаме и известното пророческо слово, на което добре правите, като внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато зорницата изгрее във вашите сърца" (2 Петр.1:19).

 КЛЮЧЪТ  НА  ОТКРОВЕНИЕТО. . . . .

Продължението утре по същото време ;))))

Радио предавания на български език

 Сутрин от 7:00 до 7:30 ч.
на честота 6065 kHz
(49-ти метров сектор на къси вълни)
Вечер от 19:00 до 19:30 ч. (повторение)
на честота 7340 kHz
(41-ти метров сектор на къси вълни)