Доктор Стрейтмейър била без съмнение много добре запозната с идеите и теориите за възпитанието, съществуващи и разпространявани в 1903 година, когато е публикувана книгата ВЪЗПИТАНИЕ, както и с книгите от една по-ранна епоха. Ако Елена Вайт е просто префасонирала модните възгледи на миналото, професор Стрейтмейър от Колумбийския университет едва ли би дръзнала публично да назове възгледите на Елена Вайт “прогресивни”!
Преди шест години професор Кинекичи Мицуно от Японския университет Тамагава – бивш ръководител на Токийския научен музей, както и директор на отдела за социално образование на японското министерство на образованието, препоръча книгата ВЪЗПИТАНИЕ на родители, учители и учащи. Той я нарече “най-полезното четиво” за нашето разбиране на “новото образование”.
Книгата ВЪЗПИТАНИЕ, написана от боговдъхновеното перо на Елена Г. Вайт, в продължение на цели петдесет години е била една добре известна книга, която е оказвала най-голямата възможна услуга, служба и радост на студенти, учители и родители по целия свят.
“Когато бях студент в Илинойския университет, имах привилегията да прочета тази книга в оригинал. Бях дълбоко развълнуван от книгата – професор Мицуно не е християнин и не изповядва някаква специална религия – и моето желание оттогава е да я препоръчам на дейците по образованието и възпитанието в Япония. Искрено се радвам да чуя, че книгата най-накрая е преведена на японски език” (6).
Министърът на образованието в една южноевропейска държава следвала в учителския отдел на Колумбийския университет. Тази жена всъщност е дошла в Съединените щати, за да изучи най-новата и най-добрата възпитателно образователна политика и програма, която да приложи в своята новообразувана държава. След завръщането си в Южна Европа, доктор Райа Р. Радославлевич става автор на труд върху религиозното и морално възпитание. Той бил написан на сръбски език, публикуван от държавната университетска печатница и горещо акламиран от тази институция като “най-добрата книга” по религиозно възпитание, появила се на този език.
Когато ръководителите на адвентната църква в Сърбия прочели тази книга, те я познали незабавно – това било просто превод на книгата на Елена Вайт ВЪЗПИТАНИЕ с въведение, написано от сръбската министърка на образованието. 80% от новата книга идвала пряко от перото на Елена Вайт! (7) Плагиатство ли е това? Кой познава подбудите на човека? Ако Чалф Калеб Колтън е прав в своето твърдение, че “имитацията е най-искрената форма на ласкателство”, тогава адвентистите наистина трябва да се чувстват поласкани!
През 1965 година доктор Ирмгард Симон, германска социоложка, публикувала своята докторска дисертация в Мюнстер, Вестфали. В нея се занимава с адвентистите от седмия ден и Елена Вайт. Между другото тя пише:
“Що се касае до това, как е възможно тази жена, която не е получила истинско образование, а в същото време е била и с лошо здраве, да изпълни такава важна и така далеч простираща се служба въпреки всички пречки – на този въпрос са били давани много отговори.
Най-важната причина трябва да се търси в нейната мощна вяра, в добрата й религиозна подготовка и в нейните способности да получава видения, неща които я правят абсолютно сигурна, че е специално призована... Увереността, че е специално избрана й е давало енергия, постоянство и търпение.
Тя била изпълнена с възвишени морални идеали, изпълнявала ги в личния си живот и очаквала и нейните съчовеци да се издигнат до тях. В допълнение тя познавала човешките същества както малцина други... Гледала на хората по един съвременен начин – като на цялостни същества с тяло, ум и дух. Нямала страх от хора; смела и постоянна, тя се борела вътре в движението, за да разреши многото проблеми. Тя е разрешавала проблеми, които църквите не са очаквали да видят разрешени в продължение на много десетилетия.
Въпреки нейната силна, екстатична връзка с Бога, тя рядко губела почвата на реалността. Напротив, в живота си се е занимавала с много практични проблеми. Елена Г. Вайт живеела само с една-едничка цел – да донесе благословение и да разшири църквата, на която служела, за да могат църковните членове да бъдат добре подготвени и чрез угоден на Бога живот да се причислят към “църквата на остатъка”.
Тя подчертано практикувала познанията си в различните аспекти на здравословния живот и все пак не прекалено ревностно, защото порицавала всякакъв вид фанатизъм. Прилагала познанията си така, че до подхождат на преобладаващите обстоятелства. Елена Г. Вайт била мъдра и целенасочена жена, имала силна душа. Мислила и живеела за движението, което била организирала. Тя презирала “света” и неуморно работела за целта – да строши неговите окови и да печели хора за Христос.
Лесно е да се разбере, че личност, ангажирана в такова мащабно дело и явявайки се негова централна фигура, ще се окаже прицелна точка на сурова критика, особено поради това, че е жена (8).
Доктор Симон обсъжда въпроса, дали Елена Вайт е била един от стълбовете на християнската църква през различните векове. Доктор Симон не е в състояние да намери подходящо научно обяснение за виденията на Елена Вайт и нейните забележителни опитности. Тя поддържала мнението, че ако Елена Вайт е била римокатоличка, вместо адвентистка от седмия ден, може би е щяла да бъде канонизирана по надлежния ред!
Без съмнение е установен фактът на нейното мистично видение на Бога, което е оказвало мощно влияние върху нейните съработници, давайки й възможност да бъде техен водач, без да поддържа някаква официална служба в църквата. Тя се е изявявала като пратеник между Бога и църквите. Чрез нея членовете са имали дял в Божественото Същество. Това обяснява силната позиция, която Елена Вайт си е спечелила сред адвентистите. Въпреки своето високо положение Елена Г. Вайт никога не е изпадала в изкушението, в което са изпадали други основатели на различни движения, които са възвишавали себе си над слабостите на човеците. Тя останала служител и не претендирала за почитта, която принадлежи на Бога.
Адвентистите от седмия ден все още живеят с духа на Е. Г. Вайт и докато това наследство е живо адвентистите имат бъдеще (9).
По време на смъртта й били посветени значителен брой уводни статии в светската преса. Два примера са типични, излезли изпод перото на журналисти и редактори неадвентисти и отнасящи се до нейния живот и значимостта на нейните постижения. Редакторът на вестник БЛЕЙД в Толедо (Охайо) писал за “една съвременна пророчица”:
“Госпожа Вайт... рано прояви някои от дарбите на пророчеството. С образуването на църквата на адвентистите от седмия ден, тя разви едно влияние, което се проявяваше до часа на нейната смърт – един период от седемдесет години. Освен изявения талант на проповедник, тя имаше необикновена организационна и административна дарба. Всички тях тя отдаде на своята църква, която просперираше и се разрастна, докато се разпространи в много страни. Бяха основани университети, медицински училища, болници и училища за учители и мисионери.
Елена Вайт бе забележителна жена. Ако бе живяла в един по-раншен период от кариерата на християнството и успееше да избегне фанатиците и огъня, съвсем сигурно е че щеше да бъде канонизирана. Тя бе от плътта, от която са направени светиите” (10).
Нюйорксият вестник ИНДИПЕНДЪНТ в уводна статия засяга първо, резултатите, а след това и живота, който ги е произвел, заявявайки:
“Разбира се, тези учения са основани на строгата доктрина за боговдъхновеността на писанията. Адвентизмът от седмия ден не би могъл да се развие по друг начин. А дарбата на пророчеството трябваше да се очаква като обещание за “църквата на остатъка”, която твърдо се е държала за истината. Тази вяра дава голяма чистота на живота и непрекъсната ревност. Никое тяло от християни не ги превъзхожда по морален характер и религиозна сериозност.
Тяхното дело започна в 1853 г. в Батъл Крийк и се разрастна, докато сега те имат 37 издателски къщи по целия свят, с литература издавана на 80 различни езика и целогодишна продажба от 2 млн. долара. Те притежават сега 70 колежи и академии и около 40 санаториума; и във всичко това Елена Г. Вайт е била вдъхновителят и водителят. Ето един благороден доклад и тя заслужава велика почит.
Дали тя наистина е получавала Божествени видения и дали тя наистина е била избрана от Светия Дух да бъде надарена с харизмата на пророчеството? Или пък е била жертва на едно възбудено въображение? Защо да отговаряме? Учението на Библията, което човек поддържа, може да повлияе на заключението. Във всеки случай тя бе абсолютно честна във вярата си в своите откровения. Животът й бе достоен за тях. Тя не показа духовна гордост и не се стремеше към нечиста изгода, живя живот и върши делото на една достойна пророчица, най-уважаваната в Америка” (11).
