Едно малко бедно момче, което често гледало със залепено за стъклото на витрината носле играчките в един магазин, било блъснато от автомобил. Закарали го в болницата и там лежало няколко седмици с бинтовано лице поради нарязванията и натъртванията, които получило. Един ден лекарят влязъл в стаята и махнал превръзката, която закривала цялото му лице. Малкото момче запремигвало от светлината, която изпълнила заслабналите му очички.

Първото нещо, което то видяло, когато очите му свикнали със светлината, било играчката, която то било гледало във витрината на магазина. Лекарят я купил за него и сега му я подавал. Момчето я достигнало и докато я докосвало с ръка, казало:
- Това сигурно е небето; играчката не е зад стъклото.

Ще се радваме на всички неизказани красоти, ако сме готови за дома с Исус.

„Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице.”

1 Кор. 13:12

dobre podneseno,haresva mi