Основната тема на Посланието към римляните – оправдание чрез вяра. Самият израз е зает от правото. Един престъпник, нарушител на закона се изправя пред съдията и получава смъртна присъда за престъпленията си. Но се явява заместник, поема вината за неговите престъпления, по този начин очиства виновния и той – приемайки този заместник – застава пред съдията не просто със „заличено от досието” престъпление, а с напълно „чисто досие” – сякаш никога не е вършил престъпления и не е бил изправян пред съда. Това е възможно, тъй като заместникът предлага на оправдания престъпник своето собствено, съвършено чисто досие. Така за съда виновният сякаш никога не се е провинявал.
Никой не казва, че човекът е невинен. Точно обратното – виновен е и вината му е доказана. Добрата новина е, че е оправдан въпреки вината си.
В спасителния план всеки от нас е престъпник. Заместникът ни – Исус Христос – има съвършено „досие” и заема нашето място в съда; Неговата праведност бива приета на мястото на нашата нечестивост; така сме оправдани пред Бога – но не заради добрите си дела, а заради Исус, Чиято праведност става наша, когато Го приемем „чрез вяра”. Ето, това означава изразът „оправдание чрез вяра”. Независимо от миналото си, когато приемем Исус, ние заставаме пред Бога с Неговата правда – единствената, която има сила да ни спаси.
Делата на закона
19. А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога. |
20. Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. |
Апостолът използва понятието „закон” в неговия широк смисъл – така, както го използват евреите по онова време. Когато чуе термина „тора” (еврейската дума за „закон”), един евреин – дори в наши дни – се сеща за Божиите наставления в първите пет книги на Мойсей, както и за целия Стар Завет като цяло. Моралният закон, заедно с всички негови разширения и добавки в постановленията и съдбите, както и церемониалните предписания, са част от тези наставления. Затова, понятието „закон”, както е употребено тук, всъщност покрива цялата религиозна система на юдаизма.
Да бъдеш „под закон” означава да бъдеш под неговата юрисдикция. Само че законът само разкрива недостатъците и вината на човека пред Бога. Не може обаче да я премахне; всичко, което може, е да подтикне грешника да търси лек за нея.
При съвременното тълкуване на Посланието към римляните – когато юдейските закони вече не са фактор в живота – под понятието „закон” разбираме предимно моралния закон. Той не може да ни спаси повече, отколкото юдейската религиозна система може да спаси евреите. „Спасяване на грешници” – не можете да откриете тази функция в списъка с възможности на моралния закон. А те са: да разкрива Божия характер и да показва на хората какво не им достига, за да отразяват този характер.
Който и закон да имаме предвид – морален, церемониален, граждански или всичките заедно, – спазването на който и да е от тях или на всичките не прави човека праведен в Божиите очи. Всъщност, законът никога не е имал такова предназначение. Точно обратното – неговата задача винаги е била да посочи какво не ни достига и да ни заведе при Христос.
Законът може да ни спаси толкова, колкото симптомите на една болест могат да ни излекуват от самата болест. Симптомите не лекуват; те само показват, че имаме нужда от лечение. Ето, така функционира и Законът.Психичните заболявания не са физическа б...
За половата принадлежност и промяната на...