В една много стара песен се пее: "Любовта и бракът, любовта и бракът вървят заедно като кон и колесница." (Познава се, че песента е много стара не само защото са употребени думите кон и колесница!) Днес хората си създават много неприятности, защото се опитват да докажат, че не е задължително любовта и бракът да вървят заедно. Единственото нещо, което са успели да докажат, е, че Божият план за семейството си остава възможно най-добрият.

Вярата и делата винаги вървят заедно. Искам да използвам илюстрация, която не може да бъде оспорена. Какво ще кажете за слънчевата светлина и сянката? Нали винаги са заедно? Не можете да ги отделите. В нашия свят навсякъде където има светлина, има и сянка - непроменим закон!

В "Пътят към Христа" се говори за "непомрачимата радост на идващия бъдещ живот". На тази земя дори радостта може да бъде помрачена (поставена в сянка)! Може би поради тази "помрачена радост" можем да плачем от радост. Върху всяка наша радост винаги пада сянка. Радваме се, когато приемем Христос в живота си, а в същото време чувстваме сянката на хората, които Го отхвърлят. Намираме радост в красотата на природата, но сянката на смъртта и развалата винаги идва, независимо накъде се обръщаме. Добрите и лошите вести винаги идват заедно. Понякога, но много рядко, преживяваме "съвършен" ден, но върху него пада сянката на отминалия и на идващия ден. Човешките ни взаимоотношения се помрачават. Любовта и приемането се примесват с неразбирателство. Сърцата ни могат да горят, когато Бог се доближава до нас, но винаги остава една сянка, дори понякога мислим, че Той е скрил лицето Си и не можем да усетим Неговото присъствие.

Независимо дали говорите за физическия или за духовния свят, слънчевата светлина и сянката винаги са свързани.

Същото важи и за вярата и делата. Ако делата са истински, източникът им е вярата в Христос. Ако вярата е истинска, неизбежно ще има дела. Когато направите избор да пребъдвате в Христос, вече сте решили да раждате плод, защото всеки, който пребъдва в Него, ражда много плод. Вярата и делата не могат да бъдат отделени. "Истинската вяра се изразява в добри дела, защото те са плод на вярата" ("Избрани вести").

Тъй като става въпрос за вяра и дела, не можем да не споменем примера с двете весла. Вярата и делата са като две весла. Ако се опитвате да гребете с едното, няма да се движите напред. Но ако ги използвате заедно, лодката ви ще върви напред към небесния пристан! Обикновено човекът, който използва тази илюстрация, продължава с разсъждението, че трябва да полагаме еднакви усилия и за вярата, и за делата.

Истината е, че не трябва да полагаме усилия за нито едно от двете! Вярата е дар, а и послушанието е дар. Това, за което трябва да се трудим, е да останем в лодката, т.е. да останем във връзка с Христос чрез молитва и изучаване на Словото Му. Когато отидем при Христос, първият естествен резултат е истинската вяра. Вторият е истинската правда.

Илюстрацията с греблата е правилна, ако я разбирате правилно - вярата и делата са като две гребла по отношение на значимостта си. Те са еднакво важни. Но методът на придобиване на вяра и дела е единствено чрез непрестанно общуване с Исус Христос.

В Яков 2:17 откриваме, че е възможно да имаме мъртва вяра. Апостол Яков казва: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва." В Евр. 6:1 откриваме, че е възможно да имаме и мъртви дела. Вярата и делата трябва да се проявяват съвместно, за да останат живи. Истинските дела ще последват истинската вяра, а истинската вяра ще дойде като резултат от връзката с Бога. Това ще бъде толкова сигурно, колкото сянката и слънчевата светлина.