Най-накрая Марта бе излязла от кухнята! Заедно с Мария бе научила какво означава да седиш в нозете на Исус. Бе повярвала, че Исус е Месия, Спасителят на света, Изпратеният от Бога. Бе повярвала, че каквото и да поиска от Отца, ще й бъде дадено. Бе приела твърдението Му, че Той е Възкресението и Животът. Но когато очите на всички тези хора се спряха на гробницата на брат й, която трябваше да бъде отворена по нареждане на Исус, вярата на Марта се поклати. Ето я Марта - на приливи и отливи.

Авраам бе приятел на Бога. Бе оставил дом и родина, за да стане пътник и да следва вътрешния Глас, който го напътстваше. Възраженията на семейство и приятели не го разколебаха. Когато Бог му обеща син и наследник, както и да бъде отец на голямо множество, той се бе зарадвал. Но едно нещо никога не бе очаквал: не знаеше, че ще е необходимо толкова дълго време. Чакането му се видя непоносимо. Накрая стана така, че се превърна в родоначалник на два народа, като всеки от тях воюва срещу другия до ден-днешен. Ето го Авраам - на приливи и отливи.

Мойсей бе пророк и дори нещо повече от пророк. Бе разговарял с Бога лице в лице. Четиридесет години бе водил един бунтовен и упорит народ през пустинята и се бе грижил за големите му нужди. Бе защитил израилтяните пред самия Бог, като отказа да се съгласи с тяхното унищожаване, макар че го заслужаваха. Въпреки това вярата му се поклати и той съгреши публично и толкова явно, че Бог нямаше друг избор освен да му откаже привилегията да завърши започнатото дело. Ето го Мойсей - на приливи и отливи.

В тази група влизат още много хора! Давид, Самсон, Адам, Павел, Езекия, Петър, Яков. Списъкът може да продължи до безкрай. Святата история е отбелязала само няколко изключения: Енох, Елисей, Даниил. Като че ли няма много други.

Изучаването на Библията доказва, че макар да е възможно непоклатимо упование в Бога, често нещата вървят на приливи и отливи. Много християни преживяват именно такова спорадично себепредаване. В реалния живот е необходимо много време, за да се научим непрестанно да се уповаваме на Бога и никога на себе си. Божията цел за нас е винаги да Му се доверяваме, но не можем да не признаем, че в повечето случаи не постигаме тази цел за 24 часа.

Растежът в християнския живот е постигане на все по-голямо и непрекъсващо упование в Бога. Както вече отбелязахме, упованието в Бога е предложение за всичко или нищо. Не може да има частично упование или частично себепредаване. Или се уповавате на Бога във всеки момент, или въобще не разчитате на Него, а на себе си.

Пребъдваме в Христос чрез непрестанно общуване с Него. "Питаш ли: "Как трябва да пребъдвам в Христос?" По същия начин, както си Го приел в началото. "Както сте приели Христа Исуса, Господа, така ходете в Него" ("Пътят към Христа").

Докато се уповаваме на Него, ще имаме победите и послушанието, които Той ни предлага.

Но понякога врагът може да ни подмами да отклоним погледа си от Христос и да престанем да се уповаваме на Него. Тогава ще паднем и ще съгрешим. Случвало се е на много библейски герои, случва се и на мнозина в наше време. Ако това стане, трябва отново да се обърнем към Исус и да представим обещанието Му: "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (1Йоаново 1:9). Продължаваме да общуваме с Него. Не трябва да изчакваме две седмици Бог да се успокои. Не бива да се отказваме и да решаваме, че никога няма да стигнем до небесния дом. Не трябва да се опитваме да "оправим нещата" и едва след това да се върнем при Него. Връщаме се веднага и изповядваме греха си и нуждата си от Бога. Така продължава общуването с Господа.

Растежът в християнския живот се осъществява, когато не спираме да живеем с вяра и да се стремим всеки ден да общуваме с Него. Отивайки при Христос ден след ден, Той ще действа в нас, за да ни помогне да постигнем непрестанно упование в Него.