“А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: “Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие! Ако някой вярва в Мен, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече Писанието!” А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:37-39).
Когато Исус изговаря тези думи, Духът като гълъб вече е слязъл върху Него. Множество старозаветни текстове говорят, че Светият Дух отдавна действа в полза на човечеството. Тогава какво има предвид Йоан, като казва: “Духът още не бе даден”?
Въпреки че Духът е работил за хората още от навлизането на греха, по онова време Той още не е дошел на земята в Своята пълнота. Това се осъществява едва след прославянето на Исус (виж урока за следващата седмица).
Христовото възнесение в небесата само би обогатило учениците и всички вярващи. Докато е на земята, Исус е пространствено ограничен до едно определено място в даден момент. Когато е с тримата ученици на планината, Той не може да е и с останалите в подножието - също като нас. Но Светият Дух няма да е затруднен или ограничен от пространството и времето. Бидейки всеприсъстващ, Той няма ограниченията на човешкото тяло. Еднакво достъпен е за всички и навсякъде. И именно чрез присъствието Му Исус остава с нас “до края на света”.
