“И внезапно стана шум от небето като фучене на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят” (Деяния 2:2-4).
Едно от най-великите и най-важни събития в историята на спасението: изливането на Светия Дух на Петдесетница. Това забележително, феноменално събитие идва в изпълнение на онова, което Господ е обещал, преди да се възнесе в небесата: че апостолите ще бъдат “кръстени със Светия Дух” (Деяния 1:5) и ще се “облекат със сила отгоре” (Лука 24:49). Светият Дух слиза върху тях, както им е обещано, и те започват да говорят чужди езици “за великите Божии дела” (Деяния 2:11). Колко интересно е, че първото нещо, което правят с този Дар, е да свидетелстват за своя Господ. Разбира се, това е само началото на всичко, което Светият Дух ще извърши и все още върши за Божията църква.
Както скоро ще видим, това велико събитие не се случва и в празно пространство. То е кулминацията на много други събития, като всички те се съсредоточават в живота, смъртта, възкресението и възнесението на Исус. Сред тези събития е и Божията подготовка на народа Му за това чудно изливане на Духа.
Вяра и обещание
“И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отец, за което, каза Той, чухте от Мен. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни” (Деяния 1:4,5).
В цитираните стихове Исус говори за обещанието, “което чухте от Мен.”
Йоан 14:16-26; 16:7-13.
Според Деяния 1:4 учениците трябва да останат в Ерусалим до изпълнението на обещанието. Наблягането в заповедта “да чакат” или “да стоят” е свързано с изпълнението на Божието обещание в надлежното време. Не самото чакане обаче ще доведе Духа. Думата, преведена с “обещание”, подчертава по-скоро Божията благодат, отколкото човешките усилия. Това е дар от Бога, приеман чрез вяра.
Разбира се, и вярата е дар от Бога (Ефесяни 2:8), но има неща, които християните могат да направят, за да я укрепят. Твърде глупаво и самонадеяно е да се приема, че само защото тя ни е обещана, ще ни бъде дадено всичко необходимо, без усилия или сътрудничество от наша страна. Велики неща са обещани на хората, които имат вяра (Римляни 5:1; Евреи 11:6), но тя е нещо, което те трябва да подхранват, да култивират и пазят.
