Исус казва на учениците Си да останат в Ерусалим. И те правят точно това (Деяния 1:12). Тук веднага виждаме един от великите принципи на вярата: покоряването на Божията воля. Човек трудно би могъл да очаква вярност на обещанията при хора, които не се покоряват на Господа.

 Деяния 1:14. Какъв ключов елемент се намира в този стих, който ни помага да разберем отношенията между последователите на Исус.
Деяния 2:1,46.

 Разказва се история за великия английски адмирал Нелсън, който точно преди началото на решителна морска битка завел двама офицери – противници - на място, където те можели да видят всички вражески кораби, готови да воюват против тях.

- Ето - казал адмиралът, - това са вашите врагове. А сега си стиснете ръцете и бъдете приятели като добри англичани.

С други думи, залогът е твърде голям, за да се позволява на личните различия да застават на пътя на победата.

 По същия начин и тук можем да видим колко важно е било единството за първите последователи на Христос, които в миналото невинаги са били така единни.

Онова, което показват горните стихове в Деяния, е, че след като между учениците се възцарява единство и те вече не се борят за първото място, Духът се излива. Те са единодушни. Отхвърлят различията. Имат обща цел и общо намерение – много по-важни от всякакви лични дрязги. Необходимо е да уредят тези неща, преди да започнат заедно да работят за общата си мисия. “А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа” (Деяния 4:32).