До брака си с Джеймс Вайт Елена Гуд Хармонт живяла в продължение на осем месеца в дома на Отис Николс, адвентист литограф, в Торчестър (сега част от Бостън), Масачузетс. Домът на семейство Николс бил и неин, докато се намирала далеч от дома си и разнасяла своето свидетелство из областта. Трима души – Сарджънт, Робинс и Френдж считали нейното, подобно на транс, състояние във видение като прост продукт на хипноза, предизвикано от нейния годеник Джеймс Вайт. Те твърдели, че тя не би могла да има никакви видения ако Джеймс не присъства. В 1845 г., по време на отсъствието на Джеймс Вайт, Елена се намирала със сестра си Сара в дома на Николс, когато Сарджънт и Робинс се отбили там. Господин Николс ги поканил, за да се срещнат с Елена Хармонт. Тъй като те преди не я познавали, сега било възможно да съдят сами за естеството и източника на нейната опитност. Посетителите внезапно си спомнили за своя много спешна среща в Бостън, но предложили срещата им с Елена да стане следващата неделя в Бостън, в дома на един вярващ, където милеристите имали обичай да провеждат седмица след седмица своите богослужения. Николс обещал да доведе госпожица Хармонт, за да им я покаже.
В събота през нощта Елена имала видение и съобщила на Николс, че вместо да отидат шест мили на север до Бостън, те трябва да отидат седем мили на юг до Рандолф. Николс протестирал. Репутацията на Елена, а и неговата собствена били застрашени. Но тя останала твърда, понеже ангелът й бил казал, че когато отидат в дома на едно семейство на име Тейър, ще разберат причината за промяната. Щом пристигнали, открили, че Сарджънт и Робинс са вече там. Те отишли на юг, опитвайки се да избегнат срещата с госпожица Хармонт, от която очаквали да отиде него ден в Бостън. Сега вече нямало възможност да избягат и срещата се състояла.
Малко след един часа по обед Елена Хармонт била взета във видение и останала в това състояние до пет часа следобед. Това било най-дългото от нейните почти 2000 пророчески сънища и видения.
Макар че по време на видението не дишала, Елена била по свръхестествен начин в състояние да говори, което тя и правела доста високо. Невярващи, Сарджънт и Робинс се опитвали да заглушат гласа й, като пеели и се молели на висок глас, но скоро прегракнали и те потънали в мълчание.
По време на видението Елена държала вдигната високо в лявата си ръка “тежката голям формат семейна Библия” на семейство Тейър. Тя обръщала страниците със свободната си ръка и посочвала текстовете, които излагали заблудите в доктрините на Сарджънт и Робинс. Самият Николс стоял на един стол, за да гледа дали тя цитира правилно текстовете, които посочва. Те наистина били правилните текстове! (1)
Как Елена могла да извърши такива удивителни неща? Коя точно била тя и каква била нейната роля?
Елена Вайт притежавала формално образование, траещо по-малко от три пълни години в началното училище. И въпреки това, когато умряла оставила зад гърба си 25 млн. написани думи и 100 хиляди страници ръкописи! Най-известната й книга, ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТА, по настоящем се разпространява на над 120 езика. Тя е “четвърта в класацията” най-превеждан автор в историята на литературата, най-превежданата жена-автор и най-превежданият американски автор и от двата пола. (2)
Съосновател, заедно със съпруга си Джеймс Вайт и пенсионираният морски капитан Джоузеф Бейтс, на Църквата на адвентистите от седмия ден, Елена Вайт била родена близо до селцето Горхам, щата Мейн, на 26 ноември 1827 г. Тя и нейната сестра близначка Елизабет били седмото и осмо дете на фермера Робъртс Хармонт и неговата съпруга Юнис – име, отговарящо на библейското Евникия.
В ранното детство на Елена семейство Хармонт се преместили на 12 мили източно, в град Портланд, където баща й започнал да се занимава с шапкарство. Елена била “весело, жизнено, дейно дете” (3). На 9-годишна възраст, когато била в трети клас на общественото училище на Брекет стрийт, била наранена от камък, хвърлен от ядосала се нейна съученичка. Носът й бил счупен, обезобразявайки я за цял живот, а вероятно е претърпяла и контузия. В продължение на три седмици лежала в кома.
След инцидента не можела да диша през носа си и здравето й останало доста лошо. Станала нервна, не можела да държи ръката си достатъчно стабилно, за да пише. Като резултат образованието й продължило само от време на време и с големи прекъсвания. Последният кратък опит да учи бил на 12-годишна възраст, но здравето й започнало отново да се влошава рязко. Някои мислели, че тя няма да преживее юношеските си години. Лекарите й давали малка надежда. Семейство Хармонт ходели на богослужение в методистката църква на Пайн стрийт, където Роберт служил като дякон. През март 1840 година семейството чуло лекцията на един пътуващ проповедник, Уйлям Милър, върху пророчествата на Даниил и Откровението. Той разказвал за убеждението си, че Христос щял да се завърне някъде между 1843-1844 г. Елена отдала сърцето си на Исус и на 26 юни 1842 г. била кръстена чрез потапяне в близкия залив Каско. Същият ден била приета в методистката църква.
Милър, фермер баптист, превърнал се в проповедник мирянин, бил започнал интензивно да изучава библейските пророчества след обръщането си в 1816 г. Неговото тълкувание на някои от библейските пророчества за големите исторически периоди, особено в Даниил 8:14, го довело до убеждението, че Исус Христос ще се завърне на тази земя между 1843 и 1844 г. Започнал да проповядва своите възгледи в 1831 година и в началото на 40-те години привличал невероятно голям брой слушатели от нова Англия до Мисисипи.
Понеже семейство Хармонт се считали за участници в Милеристкото движение, методистката църква ги освободила от членство през септември 1844. Като сериозна християнка, Елена работела за обръщането на своите млади другари, а когато здравето й позволявало, помагала на баща си в правенето на шапки, докато сестра й Сара плетяла чорапи. Те с желание събирали средства за разпространението на милеристките възгледи по отношение на второто пришествие на Исус Христос. Младата Елена отрано разбрала що е себеотрицание и лишения.
Заедно с другите милеристи и семейството на Елена било дълбоко засегнато от голямото разочарование, последвало 22 октомври 1844 г., когато Исус не се завърнал според очакванията на Милър и неговите последователи. Заедно със своите другари (адвентисти) Елена сериозно търсела Бога за светлина и ръководство през седмиците последвали горната дата.
Два месеца по-късно, през декември 1844 г., точният ден не е известен, Елена била коленичила в молитва заедно с четири други жени в дома на госпожа Хейднес, приятелка на семейството, в южен Портланд. Внезапно Светият Дух слязъл на нея и тя била взета във видение по начин, напомнящ начина по който това ставало с светите пророци в Писанието. Била 17-годишна, с много лошо здраве и тежала около 45 кг.
