Елена знаела за виденията на Уйлям Фой и Хейзън Фос, за които споменахме в предишната глава. Разбирала, че Фой не упражнява никаква дейност и че Фос бил отказал предложената му мисия. С неохота и без големи опасения тя приела отговорността. Така станала третият Божи извор, “най-слабият от слабите”.
При едно пътуване до Оингтон, Мейн, в началото на 1845 г., за да представи своето свидетелство, Елена срещнала един милеристки проповедник шест години по възрастен от нея, Джеймс С. Вайт. Работата им ги срещала от време на време и така се породила връзка, която узряла в брак, сключен на 30 август 1846 г. Кратко време след сватбата Джеймс и Елена Вайт прочели един екземпляр от брошурата от 48 страници, написана от пенсионирания морски капитан Джоузеф Бейтс. В нея той разглеждал въпроса за “вечната” святост на седмия ден – съботата – за новозаветните християни. По-късно те се срещнали лично с Бейтс. Интересно е, че първата реакция на госпожа Вайт и капитан Бейтс един към друг била негативна. Тя смятала, че Бейтс набляга прекалено и ненужно на четвъртата (съботната) заповед, а той пък оспорвал автентичността на нейната пророческа дарба. В края и двамата променили становището си.
Семейство Вайт започнало да спазва съботата изцяло по заповедта, изречена в Библията. Седем месеца по-късно Елена имала видение (на 3 април 1847 г.), в което Бог й показал задължителните изисквания на Неговия вечен закон. Важно е да се отбележи, че адвентната доктрина не води произхода си от виденията на Елена Вайт. Виденията или потвърждавали или поправяли заключенията от интензивното изучаване на Библията. Никога самите видения не са слагали началото на някое учение или възглед.
През първите години от брака си семейство Вайт живеели в бедност и оскъдица. Не съществувала църковна организация, която да подпомогне финансовата издръжка на Господните работници. Така Джеймс Вайт е трябвало да дели времето си между пътувания и проповядване и изкарване прехраната за семейството – горска работа, строеж на железопътни линии, косене на жито. Джеймс Вайт публикувал и първата книга на съпругата си – скромно томче от 64 страници, през 1850 г. В 1854 г. последвало допълнение. Джеймс започнал да издава списанието АДВЕНТЕН ПРЕГЛЕД И СЪБОТЕН ВЕСТИТЕЛ, известно днес като АДВЕНТЕН ПРЕГЛЕД. В 1852 г. започнало и издаването на периодично списание за юноши МЛАДЕЖКИ НАСТАВНИК.
От 1852 до 1855 г. скромен дом в Рочестър, Ню Йорк, е осигурявал не само подслон за новопридобитата печатна преса, но също и подслон за семейство Вайт, както и за персонала на печатницата.
Онези дни изисквали големи жертви в финансово отношение. Хайръм Едсън, един от пионерите адвентисти проповедници, продал фермата си и заел значителна част на Вайт, за да покрият разноските по първата ръчна печатарска преса. Съпругата му продала среброто си – сватбен подарък – и дарила сумата за издаването на специален брой на вестника “Дей-доо” (“Зора”). Той съдържал първото изложение на адвентните възгледи за първосвещеничеството на Исус в небесното светилище (4).
Семейство Вайт търпяло лишение и проявявало голямо себеотрицание. обзавеждането на дома било бедно - столове и пейка-канапе, направена от Елена. Скъпите масло и картофи семейство Вайт замествало със сос и ряпа. Храната в издателската къща, която служела едновременно и за жилище на персонала, била приготвена на огнище, изградено от две празни тенекии от брашно. Елена Вайт казвала: “Готови сме да издържим лишенията щом Божието слово може да напредва”.
През 1855 г. семейство Вайт и тяхното скромно издателство се преместили в Батъл Крийк, Мичиган, в по-просторни помещения. Организирането на първата легална църква на адвентистите от седмия ден в 1861 г. и изграждането на печатница направили от Батъл Крийк главна квартира на адвентистите. През 1863 г. последвало организиране на Генерална Конференция. Три години по-късно бил създаден Западния здравен реформаторски институт. (По-късно той ще бъде преименуван санаториума Батъл Крийк под егидата на неговия ръководител, световноизвестният лекар, изследовател и откривател на готовите люспи от зърнени храни (мюсли) доктор Джон Харви Келлог.) Откриването на колежа Батъл Крийк, сега университета “Андрюз”, преместен в Бериън Спрингс, Мичиган, станало в 1874 г. През 1879 г. последвало издигането на “стотинковото светилище” за 3000 места – най-голямата църква в Мичиган по онова време. Нарекли я така, понеже адвентистите били насърчавани да сътрудничат чрез внасянето на стотинки. Тази църква изгоряла до основи през 1922 г. и била заместена от по-малко здание.
На 12 януари 1861 г., събота, семейство Вайт пропътували от Батъл Крийк 35 мили до Парквил за освещението на дом за събирания на пазещи съботата адвентисти, където Елена Вайт била главният говорител. Приключвайки вестта си тя седнала и почти незабавно била взета във видение.
В събранието присъствал някой си доктор Браун. Местен лекар спиритист, той (както “електролекарите” и “магнетичните лечители” срещу които по-късно Елена Вайт предупреждава), използвал хипнозата като средство за лекуване. Пред местните адвентисти д-р Браун твърдял, че виденията на Елена Вайт не били нищо повече от хипнотичен транс. Достатъчно било пред него тя да изпадне в това състояние и той би могъл за минути да я изведе от него. Сега някой му напомнил хвалбите и го помолил да направи това.
Дж. Н. Ласборо, свидетел на случката, ни дава живо описание на тази среща:
“Докторът пристъпи напред, но преди да свърши прегледа си и на половина, се обърна смъртно блед, треперещ като листо. Старейшината Вайт попита: “Ще докладва ли докторът за нейното състояние?” Отвърна той: “Тя не диша – и бързо се отправи към вратата. Стоящите пред вратата знаещи за хвалбите му казаха: “Върни се обратно и направи каквото твърдеше, че можеш - извади тази жена от състоянието на видение”. Силно възбуден, той търсеше дръжката на вратата, но не му позволиха да я отвори, като го запитаха: “Докторе, какво е това?” Той отговори: “САМО ГОСПОД ЗНАЕ; ОСТАВЕТЕ МЕ ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАЗИ КЪЩА”.
Голям интерес буди съдържанието на онова забележително видение. Елена Вайт видяла събития, отнасящи се за бъдещето и във връзка с наближаващата гражданска война. По онова време преобладаващото на север мнение било, че: 1. просто няма да има никаква гражданска война; 2. ако все пак това се случи, войната няма да трае дълго и 3. Северът със сигурност ще спечели много бързо.
Южна Каролина се била оттеглила от Съюза преди около три седмици, а след това още три щата последвали примера й – по един всеки ден – от сряда до петък непосредствено предшестващи съботата, в което станало видението. Подпалването на форт Самптер, дало повод за войната, се намирало все още три месеца в бъдещето. Новоизбрания президент Линкълн щял да свика армия, като призове само 75 000 доброволци за срок от три месеца).
