В началото на 70-те години на миналия век Джеймс и Елена Вайт посетили летните лагерни събрания в Уисконсин и Минесота. Пристигнали след като събранията вече били започнали. Хората били събрани, вероятно в голяма палатка от цирков тип и говорителят произнасял своята вест.
Семейство Вайт спрели за момент в края на събранието. Тогава Елена хванала ръката на Джеймс и заедно тръгнали надолу по централната пътека до първата редица. Там Джеймс заел мястото си, но Елена останала права. Погледнала проповедника, който говорел и го посочила с пръст по начин, по който само пророци могат да сочат. Прекъснала проповедта и с извънредно силен глас казала: “Вие нямате право да стоите на този амвон. Не сте човек, годен да предава вести на тези хора”. Говорителят веднага спрял. Удивление се изписало по лицата на всички присъстващи. Ако знаели, както по-късно се разбрало, че Елена Вайт никога не е срещала, нито дори е виждала този човек преди това, нито пък е знаела нещо за него, освен онова, което Господ й разкрил във видение, учудването им щяло да бъде още по-голямо.
До този момент Елена била чула само гласа на този човек във видение. Господ й наредил, когато чуе този глас да предаде следната вест: “Кажи му, че той не е човек, годен да проповядва на хората. В друг щат има жена, която го нарича съпруг и дете, което го нарича баща, а в това лагерно събрание има също жена, която го нарича съпруг и дете, което го нарича баща”. Когато Елена Вайт връчила тази вест, проповедникът бързо напуснал платформата и изчезнал. Неговата проповед останала незавършена.
Сред събраните през това утро намирал и братът на говорителя. Той излязъл напред и признал, че онова, което Елена Вайт казала е вярно. Говорителят наистина живеел от известно време двоен живот и със сигурност заслужавал това необичайно порицание. Божият Дух благословил лагерното събрание и голямо съживление от благочестие и свят живот го последвали (1).
Кой разкрил на Елена Вайт тези интимни детайли от живота на друга личност? Трябва да е имало някакво изтичане на информация, един “теч” в “спалнята”. Явно президентите Роналд Рейгън, Джими Картър и Ричард Никсън не са единствените властници, които са имали проблеми с изтичането на секретни сведения. Те са само най-пресните примери. Такова изтичане може да бъде от много обезпокоително и неприятно в добрия случай до унищожаващо професионалната кариера и репутацията на хората, които засяга. Опитът да се “пломбира теча” при аферата Уотъргейт коства президентския пост на Никсън.
Един от най-ранните случаи на изтичане на държавни секретни тайни се е случил преди около 2800 години. Към 850 г.пр.Хр. Венадат II, управител на арамейското (сирийското) царство със столица Дамаск, свикал главните си съветници, за да разискват един странен и досаден проблем. Всеки път, когато царят поставял засада на израйлевите войски, с които бил във война, израилтяните сякаш научавали неговите намерения предварително и в резултат винаги избягвали загубите. Сирийският цар заключил и то с основание, че трябва да има предател в Дамаск и решил да го открие.
След като царят съобщил тревогата си, един от съветниците казал, че няма предатели в сирийския лагер. Но пророк Елисей “известява на израйлевия цар думите, които говориш в спалнята си” (4 Царе 6:12).
Така царският съветник обявил една истина, която смущавала, дори разярявала хората през различните векове. Пророците сякаш притежавали скрити канали, по които информацията изтичала до тях. С разкриването на тази информация те можели да създадат всякакъв вид “проблеми” с неприятни последици, разобличения и загуби.
Както вече видяхме същото преживяла и Елена Вайт.
Друга интересна опитност се случила в ранните утринни часове на 11 юни 1887 г. Елена Вайт (която току-що пристигнала в Мос, Норвегия, от Копенхаген, Дания). Станала рано, за да напише писмо до Дон, бизнес-мениджър на адвентен санаториум в Калифорния, който се намирал на 8000 мили разстояние от нейния дом. Тя му писала:
“През нощта те видях във видение в компанията на главната медицинска сестра на института. Вниманието ви бе така погълнато един от друг, че човек можеше да си помисли, че мъж и жена... Сестрата никога вече няма да бъде онова, което беше някога. И двамата сте виновни пред Бога” (2).
Елена Вайт не обвинявала тези двама женени служители в прелюбодейство, обаче го загатвала. Сякаш Бог давал на виновната двойка възможност да се изповяда и покае. Бизнес-мениджърът обаче отрекъл, че е извършил прегрешение. Той върнал обратно обвиненията към Елена Вайт, че подкопава неговото влияние в института. Нямайки друг избор, Елена Вайт написала след няколко месеца следното:
“Докато бях в Европа, ми бяха открити нещата, които станаха в_???. Един глас ми каза: “Последвай ме и ще ти покажа греховете, които се практикуват от онези, които стоят на отговорни постове”. Преминах през стаите и видях теб – един страж на стените на Сион – в МНОГО, МНОГО интимно положение със съпругата на друг мъж, предаващ светите неща, които са ти поверени и разпъващ отново Господа... Тя седеше на скута ти; ти я целуваше и тя те целуваше. Бяха ми представени и други сцени на нежности, чувствени погледи и държание, които направиха тръпка на ужас да премине през душата ми. Ръцете ти обгръщаха талията й, изразената нежност имаше омайващо влияние. След това завесата бе вдигната и ти ми бе показан в леглото с... Моят Водач каза: “Нечестие, прелюбодейство...”.
Но ти не беше сам. Същата ръка написа буквите върху стената на Валтасаровия палат регистрираше в небесните книги делата и думите, които караха Христос да се срамува от теб (3).
Дори и тогава Господният пророк не е разобличил публично двойката. В резултат на това второ писмо е уредена частна среща, в която “смирени изповеди направили старейшината Р., брат и сестра Х.” (4).
