Видението на Елена Вайт противоречало на преобладаващите мнения в няколко отношения: 1. Тя направо заявила, че ще има война; 2. Голям брой щати ще се оттеглят от Съюза. В края на краищата единадесет направили това; 3. Големи армии ще се сблъскат в жесток ръкопашен бой; 4. Кланетата ще бъдат невероятни; 5. Големи страдания ще засегнат хора “чезнещи” в затвори, както и много семейства които ще загубят “съпрузи, синове и братя”. След като излязла от видение, Елена Вайт мрачно наблюдавала лицата на присъстващите. Тя казала: “Тук има такива, които ще загубят синове в тази война” (6).
22 години по-късно свидетелят на случката, Ласборо???, потърсил старейшината на Пасвилската църква, който ръководел службите през онази събота и го запитал дали предсказанието се оказало вярно по отношение на това, че някои от семействата присъствали тогава ще загубят синове във войната. Старейшината незабавно назовал пет отделни случая; а след като размислил допълнил още най-малко пет (7).
По-късно Елена Вайт видяла във видение различни причини, поради които войната се проточила толкова дълго. Една от тях била: Бог нямало да позволи победа за Севера, докато робството не поставяло запазването на Съюза отново като ключов въпрос (8). Било й показано също до каква голяма степен генерали и висши офицери използвали спиритически медиуми, за да получат тактически съвети за воденето на войната (9).
През годините прекарани в Батъл Крийк, 155-сантиметровата госпожа Вайт, с нейната кафява коса и сиви очи, станала добре известна фигура в града. Весела, насърчителна, несебелюбива и общителна, госпожа Вайт си спечелила репутацията на разумна клиентка, гостоприемна домакиня, силен оратор и внимателна съпруга. През тези години тя родила 4 сина. Хенри, роден 1847 г., умрял на 16-годишна възраст от пневмония. Джон Хърбърт, роден в 1860 г., живял само няколко месеца преди да умре от червен вятър. Джеймс Едсън, роден в 1849 г. и Уйлям С., роден в 1854 г., доживели и двамата до старост.
Едсън публикувал няколко книги включително и първата църковна песнарка включващи и голям брой негови собствени композиции. Той построил речния кораб ЗОРНИЦА, който плувал по Мисисипи до Виксбърг като служел за плаваща аудитория за богослужение и класна стая, където неграмотни негри получавали първите си уроци по четмо и писмо. Корабът също подслонявал печатница, както и помещение за живеене.
Уйлям С. Вайт станал ръкоположен проповедник на своята църква. След смъртта на баща си в 1881 г. той бил довереник и придружител в пътуванията на своята майка, сега вече на 53 години.
След смъртта на съпруга си Елена Вайт прекарала две години в Европа (1885-1887) и девет години в Австралия и Нова Зеландия (1891-1900). Тя помогнала за установяването и развитието на нови медицински, образователни, възпитателни и издателски институции. Като резултат от нейните съвети делото на бързо разрастващата се църква било поставено на здрава основа. Когато в 1863 година била организирана Генералната Конференция, църквата наброявала 3500 възрастни кръстени члена. Към 1890 година броят им нараснал на 29 700. В 1900 година църквата нараснала на повече от 75 000 члена, а около 1909 година достигнала числото 100 000.
Последните 15 години от живота си Елена Вайт прекарала в скромно имение край света Елена, Калифорния, на около 60 мили северно от Сан Франциско. Тя нарекла имението си “Елмс Хейвън” – убежище под брястовете. Тук завършила ръкописите на своите последни девет книги – ВЪЗПИТАНИЕ, ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР, СВИДЕТЕЛСТВА КЪМ ЦЪРКВАТА, томове 7, 8 и 9, ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, СЪВЕТИ ДО РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ, пренаписала ЕВАНГЕЛСКИ РАБОТНИЦИ и ПАТРИАРСИ И ПРОРОЦИ. Това бил един от най-продуктивните й литературни периоди.
По време на годините, прекарани в Елмс Хейвън, тя предвидяла разширението на църковната здравна служба чрез развитието на санаториуми и здравни институти, които днес са се развили в първостепенни обществени болници за първа помощ и лечение, разположени в Райската долина (край Сан Диего), Глен Дейо и Лома Линда. В Лома Линда с нейна помощ е изградено адвентно медицинско училище. Познато най-напред като колеж за медицински евангелизъм, то било предшественик на днешният университет “Лома Линда” – най-големият образователен адвентен институт.
Последното известно “открито видение” на Елена Вайт с придружаващите го впечатлителни физически явления, й е дадено в Портланд, Орегон, през юни 1844 г. Но пророческите сънища нощем продължили да предават специални вести от Господа чак до времето на нейната смърт на 16 юли 1915 година.
Както в “откритите видения” през деня, така и в пророческите сънища нощем тя виждала ангел да стои край нея. Той служел за Божествено потвърждение на достоверността) на нейната опитност. Понякога виждала събития или случки – минали, настоящи или бъдещи, понякога просто приемала информация или наставления, при други случаи й били давани притчи.
За да предаде вестта, Елена Вайт, както и библейските пророци преди нея, имала три възможности: можела да цитира Божественият пратеник, можела да използва писанията на друг автор, тъй като библейските автори често прибягвали до този метод (10); или можела да опише вестта от Бога със свои думи.
Макар формалното образование на Елена Вайт да се ограничавало до по-малко от три години обучение, не трябва да смятаме, че е била неучена или зле информирана личност. Образованието не идва единствено от формалното обучение в класна стая. Източниците за образование на Елена Вайт са включвали: 1. книги – в личната си библиотека тя притежавала повече от 700 заглавия; 2. пътувания из три континента; 3. тясно общуване с добре образовани хора, каквито били много от църковните ръководители – нейни сътрудници; 4. приблизително 2000-те специални “разговора” с небесни същества във видения.
Може би трите най-известни книги на Елена Вайт са ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТА (1892) – малък наръчник върху това, как да се стане един християнин и как да се поддържа християнската опитност. Впоследствие книгата е издадена на повече от 120 езика; ВЕЛИКАТА БОРБА МЕЖДУ ХРИСТОС И САТАНА (1888 г.); и ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС (1898 г.), една несравнима биография на нашия Господ. ЖИВОТЪТ НА ИСУС ХРИСТОС служи като котва на трилогията, занимаваща се с Христос и Неговото учение. Други книги от тази трилогия са МИСЛИ ОТ ПЛАНИНАТА НА БЛАЖЕНСТВАТА – едно изложение на Христовата проповед на маслинената планина и ПРИТЧИ ХРИСТОВИ – тълкувание на главните Исусови притчи.
Трудът на Едит Дий ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ НА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА съдържа пълни биографски студии за 47 духовни водачи в християнството и кратки очерци за 76 други. Едит Дий отбелязва следните главни особености от живота на Елена Г. Вайт:
“Тя не само предсказвала бъдещето, но давала и мъдри съвети за настоящето. Със сигурност била Божи говорител. Както и на пророците от миналото, животът й се характеризирал със скромност, простота, изучаване на Божествените принципи и посвещение. И също като тях тя се обръщала към Бога за изцеление и помощ. Така твърда станала вярата й, че вършела чудеса за адвентистите...
Във всичките книги, достигнали милиони тиражи разпространение,... тя представя Библията като Книгата на книгите, върховен водач за цялото човешко семейство.
Макар адвентното движение да се е разраснало повече след нейната смърт през 1915 г., тя доживяла да се радва на неговото развитие. Преди смъртта й членството нараснало със 140 хиляди души, а проповедничеството на 2500, с 40 издателства, пръснати по целия свят, 80 медицински институти и адвентни мисии на всеки континент. Всичко това започнало 70 години по-рано от нищо, освен вяра, която Елена Вайт държала в постоянна употреба (11).
