Университетският професор бил напълно смаян! “Откъде е дошла тази книга?” – попитал той двайсетгодишната американска студентка от китайски произход, завършваща университета. Хелън Ченг дошла в Коснелския университет, за да получи научна степен по хранознание и била изпратена като стипендиантка от Националната научна фондация. Тя се записала в популярния курс по история на храненето на д-р Клиф Маккей.

“Тази книга представлява компилация от писанията на Елена Г. Вайт, една от основателките на моята църква” – отговорила Хелън. – ДИЕТА И ХРАНА е публикувана посмъртно в 1938 г, и обхваща съвети върху храненето, излезли изпод перото на Елена Вайт от времето на американската гражданска война до нейната смърт в началото на Първата световна война.”

Онова, което смаяло професора, била историческата обстановка, в която Елена Вайт е писала първоначално всяко от своите изявления. Книгата, която доктор Маккей държал в ръцете си през онзи есенен следобед, заемала уникално място сред книгите на Елена Вайт. В началото на всяко изявление са дадени датата и фактите около първоначалното им публикуване.

Научната област, представляваща специален интерес за доктор Маккей, била историята на храненето. Ако го предизвикате, като му кажете някоя дата, той като компютър ще ви цитира имената на писателите по храненето за даденото време. След това ще продължи да ви обяснява какъв е бил техния принос. По времето на Елена Вайт много, ако не и всичките нейни съвременници-”експерти” по хранене пишели явни глупости. Една сравнително необразована обикновена личност да защитава такива напредничави идеи – това напълно го изумило. Той искал да узнае нещо повече. Клиф Маккей получил своя докторат в 1925 г. в Калифорнийския университет Беркли. След това прекарал две години в Йеюл като съветник по биохимия в Националния научно-изследователски съвет. После се преместил в Корнейл, където прекарал следващите 35 години, развивайки една постоянно вървяща напред и нагоре академична кариера. Професионалният статус на доктор Маккей е засвидетелстван по много начини. Той е публикувал повече от 150 научни статии върху различните аспекти на храненето, влияещи процесите на стареенето. Сред многото негови постижения е и службата му като президент на Американското геронтологическо общество (1949 г.) и Американския институт по храненето (1951 г.).

След неговата смърт в 1967 г., американското СПИСАНИЕ ПО ХРАНЕНЕ посветило десет пълни страници на ретроспективен преглед на неговия живот и принос към науката и човечеството (1), а СПИСАНИЕ НА АМЕРИКАНСКОТО ДИЕТИЧНО ДРУЖЕСТВО публикувало кратък очерк на живота му. Доктор Маккей бил признат за международен пионер и авторитет в областта на теорията, изследването и историята на храненето.

Книгата на Елена Вайт ДИЕТА И ХРАНА подтикнала доктор Маккей да научи нещо повече за нейния забележителен автор. Той влязъл в активна кореспонденция с бащата на Хелън Ченг – учен, който публикувал книга върху соята – предмет близък до професионалните предпочитания на Маккей. Доктор Ченг-старши му изпратил редица книги на Елена Вайт.

След лекция, състояла се на 9 април 1958 г. пред мъжкия клуб на унитарианската църква в Итака, на която доктор Маккей бил член, върху забележителния живот и учения на Елена Вайт, той привлякъл вниманието на Франсис Д. Никол, тогава редактор на международното адвентното списание РИВЮ ЕНД ХЕРЪЛД (сега АДВЕНТИСТ РИВЮ). Издателят Никол незабавно пристигнал в Итака, Ню Йорк, да се срещне лично с доктор Маккей. Един от първите въпроси, които ученият отправил към духовника бил: “Как Елена Вайт, която няма почти никакво образование, излага здравни учения, които са далеч изпреварили нейното време?” Никол сметнал, че този унитариански учен може би трудно ще разбере естеството и функцията на “боговдъхновеността” така, както адвентистите и много други християни поддържат тази доктрина. Затова решил да избегне въпроса като казал, че някои от нейните неприятели разрешават въпроса като твърдят, че тя просто е копирала своите съвременници.

“Глупости – отвърнал доктор Маккей. Това създава още по-голям проблем вместо да го разрешава!”

“Как така?”

“Ако тя ‘просто е копирала’ съвременниците си, как е знаела, кои идеи да вземе и кои – да отхвърли от всички теории и здравни учения върлуващи през 19 век? Повечето от тях са ирационални и сега са напълно отхвърлени! За да направи това успешно, тя трябва да е била най-удивителната личност която е съществувала, с познания далеч отвъд нейното време” (2).

Кои били съветите на Елена Вайт, които този авторитет по храненето намирал за толкова изпреварващи за нейното време? Представяме резюме на някои от съветите на Елена Вайт (3).

АЛКОХОЛ, ТЮТЮН И ЗЛОУПОТРЕБА С ЛЕКАРСТВА:

1871 г. – “Алкохолът и тютюнът замърсяват кръвта на човека и живота на хиляди хора годишно бива пожертван на тези отрови” (ВЪЗДЪРЖАНИЕ).

1905 г. – “Тютюнът е бавна, скрита, но много зловредна отрова” (ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР).

МАЗНИНИ:

1869 г. – “Зърнените храни и плодовете, приготвени без мазнина и в колкото е възможно по-естествено състояние – това трябва да бъде храната, която слагат на масата си всички, които твърдят, че се приготвят за преселване в небето” (СВИДЕТЕЛСТВА КЪМ ЦЪРКВАТА, т. 2).

1890 г. – “Слагането на мазнина при готвенето на храната причинява трудности при храносмилането” (ДИЕТА И ХРАНА).

1896 г. – “Както кръвта, така и мазнината от животни се консумират като деликатес. Но Господ е дал специални наставления, че те не трябва да се ядат. Защо? Защото употребата им ще причини заболяване на кръвта в човешкия организъм. Незачитането на специалните Божии наставления е докарало най-различни трудности и болести върху човешките същества” (там).

СОЛ:

1883 г. – “Храната трябва да се приготвя, колкото е възможно по-просто, да бъде свободна от подправки и възбудители и даже от неподходящо количество сол” (там).

1884 г. – “Не яжте много сол, откажете се от туршиите; дръжте обилно подправената храна далеч от вашия стомах. Яжте плодове заедно с храната и раздразнението, което изисква пиенето на толкова много течности - вода, мляко и пр., ще престане да съществува” (там).

ТЕЧНОСТИ ЗАЕДНО С ЯДЕНЕТО:

1884 г. – “Много хора правят грешка като пият студена вода по време на храненето. Приета заедно с храната, водата разрежда изтичането на слюнката от слюнчените жлези... Храната не трябва да се размива с вода; не е нужно да се пие нищо заедно с яденето. Яжте бавно и позволете на слюнката да се смеси с храната. Колкото повече течности се приемат в стомаха заедно с яденето, толкова по-трудно ще бъде смилането на храната; защото най-напред течността трябва да бъде абсорбирана” (там).